— Гаден човек беше — обясни старецът. — Те всички поляци са такива — престъпници, получовеци.
Опелът на Смайли си стоеше там, където го беше паркирал, досами пътеката, близо до кофите с боклука, а двамата еднакво облечени русокоси младежи стояха върху багажника и блъскаха с чукове по капака му. Приближавайки се, Смайли видя как перчемите им подскачаха при всеки удар. И двамата бяха обути в джинси и черни ботуши с апликации във формата на маргаритки.
— Кажи им да не ми удрят колата — обърна се Смайли към стареца.
Къмпингарите ги следваха от разстояние. Отново ги чуваше как влачат нозе като някаква армия от бежанци. Стигна до колата с ключове в ръка, а онези двамата не спираха да блъскат с все сила. Но когато мина отзад да види какво става, установи, че са успели само да откачат капака на багажника от пантите му, да го прегънат и да го сплескат отново, та беше заприличал на захвърлен на пода нескопосан колет. Огледа и колелата, но не забеляза никаква нередност. Не се сещаше какво друго трябва да провери. Чак тогава установи, че за задната му броня е завързана с канап кофа за боклук. Като се стремеше да стои по-надалеч от двамата, Смайли дръпна канапа, но не можа да го скъса. Опита и със зъби, но пак без никакъв успех. Старецът му подаде джобно ножче и с него успя да среже канапа, като гледаше да не попадне в обсега на размахваните чукове. Къмпингарите бяха оформили полукръг и бяха вдигнали на ръце дечицата си да се сбогуват. Смайли седна зад волана, а старецът с мощен замах затръшна вратата. Смайли пъхна ключа, но докато го завърти в стартера, единият от младежите се просна върху капака на двигателя като манекенка в автомобилен салон, а другият чукаше вежливо по стъклото.
Смайли го свали.
— Какво искате? — попита.
Младежът протегна длан.
— За ремонта — обясни. — Багажникът ви не се затваряше както трябва. За труд и материали. Режийни. И такса «паркинг». — После му показа нокътя на палеца си. — Колегата нещо си увреди ръката. Може да се окаже сериозно.
Смайли огледа лицето на младежа, но не откри по него никакъв разбираем човешки инстинкт.
— Нищо не сте ремонтирали. Само щети сте причинили. Помолете приятеля си да се махне от колата.
Момчетата се засъвещаваха и се престориха, че спорят. Направиха го право пред очите на тълпата, видимо съвсем културно: бавно се удряха един друг по раменете и извършваха риторични движения, които изобщо не съвпадаха с думите им. В действителност разговаряха за природата и за политика и платоническият им диалог сигурно щеше да продължи до безкрай, ако младежът върху колата не се изправи, за да е по-убедителен, откъсна в движение чистачката, сякаш беше цвете, и я връчи на стареца. Отдалечавайки се, Смайли хвърли поглед в огледалото и видя втренчените погледи на изпращащия го полукръг от лица със застаналия в средата му старец. Никой не му помаха за довиждане.
Караше бавно, преценявайки шансовете си, а колата дрънчеше като остаряла пожарна. Изглежда бяха повредили и нещо друго по нея, което му беше убягнало. И в миналото беше напускал Германия, беше влизал и излизал нелегално, беше ловувал, докато самият той бягаше, и независимо от това, че оттогава беше остарял, а и Германия не беше вече същата, имаше усещането, че са го пуснали отново на свобода сред дивата природа. Нямаше откъде да разбере дали някой от къмпинга не се е обадил междувременно в полицията, но реши да го приеме за свършен факт. Яхтата беше вече отворена и тайната й беше излязла наяве. И онези, които досега бяха извръщали очи, сега щяха първи да се проявят като съзнателни граждани. И на това беше ставал свидетел в миналото.
Влезе в някакъв крайморски град; багажникът — поне предполагаше, че е багажникът — продължаваше да дрънчи подире му. «И от ауспуха може да е, мина му мисълта; от оная дупка по пътя за къмпинга.» На мястото на утринната мъгла се беше появило жарко, необичайно за сезона слънце. Дървета не се виждаха. Заобиколен беше отвсякъде от невероятен блясък. Първите туристи тепърва щяха да излязат и да се качат на очакващите ги файтони. Плажът беше осеян от кратерите, които плажуващите бяха изкопали в пясъка през лятото, за да се крият от вятъра. Чуваше как металните звуци на колата се отразяват от боядисаните магазини, покрай които минаваше, а слънцето като да усилваше допълнително ехото. Направи му впечатление, че малкото минувачи до един вдигаха глава и го изглеждаха, възмутени от шумния му автомобил.
«Веднага ще разпознаят колата — реши Смайли. — Дори никой от къмпинга да не е запомнил номера й, багажникът без капак моментално ще ме издаде.» Отби от главната улица. Това слънце наистина блестеше ужасно. «Дойде един, хер вахтмайстер, щяха да кажат на дежурния патрулиращ полицай. От сутринта, хер вахтмайстер. Разправяше, че му бил приятел. Огледа лодката и си тръгна. Никакви въпроси не ни зададе, господин капитан. И изобщо нямаше вид да се е затрогнал. А от водата извади обувка, хер вахтмайстер. Представяте ли си: обувка!»