Движеше се по посока на жп гарата и се мъчеше по табелите да се ориентира къде може да остави колата си за цял ден. Гаровата сграда беше масивна, от червени тухли, вероятно отпреди войната. Подмина я и видя от лявата си страна голям паркинг, разделен по средата от редица дървета, чиито окапващи листа бяха нападали по някои от колите. Автоматът прие парите му и му пусна квитанция, която да закрепи върху предното стъкло. Вкара колата на заден ход по средата на една от редиците и навря колкото можа задницата й в стръмния скат. На излизане невероятното слънце все едно му зашлеви шамар. Не се усещаше и най-лек полъх на вятър. Заключи автомобила и напъха ключовете в ауспуха; и той не знаеше защо го направи, освен от желанието да поднесе нещо като извинение на рент а кар агенцията. После с крака нарита шума и пясък, докато почти успя да скрие предния регистрационен номер. В това циганско лято само след час в паркинга щеше да има над сто коли.
Забелязал беше магазин за мъжко облекло на главната улица. Купи оттам ленено сако, но нищо друго, понеже продавачите обикновено запомнят онези, които си купуват цели костюми. И не го облече, а го сложи в найлонова торба. В изпълнена с бутици малка пряка се снабди с биеща на очи сламена шапка, а от книжарница — с туристическа карта на околията и разписание на влаковете в региона Хамбург-Шлезвиг-Холщайн-Долна Саксония. И шапката не наложи на главата си, ами я пусна в плика при сакото. Поради неочакваната жега се потеше обилно. А самата жега го разстройваше, тъй като беше не по-малко абсурдна от летен сняг. Пъхна се в телефонна кабина и пак се разрови из местните указатели. В хамбургския нямаше Клаус Кречмар, затова пък в указателя за Шлезвиг-Холщайн фигурираше Кречмар с адрес в населено място, чието име Смайли чуваше за първи път в живота си. Потърси го на картата и установи, че е малък град на главната жп линия до Хамбург. И това много го зарадва.
Стегнал всичките си останали мисли в железни обръчи, Смайли най-спокойно преизчисли шансовете си. Полицията щеше да се свърже с рент а кар фирмата в Хамбург секунди, след като откриеше автомобила. А щом се сдобиеха оттам с името му и с описание как изглежда, веднага щяха да предупредят всички летища и всякакви други гранични пунктове. Кречмар е нощна птица и вероятно става късно. До града, в който живее, се стига за един час с локален влак.
Върна се на гарата. Главният й салон беше плод на нечия вагнеровска фантазия как би изглеждал готически палат: сводест покрив и огромен витраж, през който оцветените слънчеви лъчи стигаха до керамичния под. От телефонна кабина се обади на аерогарата в Хамбург и се представи с името «Стандфаст, инициал Дж.», тъй като на това име беше и паспортът, който бе взел от лондонския си клуб. Най-близкият полет до Лондон предстоял в шест вечерта, но свободни места имало само в първа класа. Смайли си резервира място в първа класа с ангажимента да ъпгрейдне своя «икономи» билет още с пристигането си на аерогарата. «В такъв случай ще ви помоля да се явите половин час преди началото на чекирането». Смайли обеща да го направи на всяка цена — с надеждата да я впечатли дотолкова, че тя да го запомни, — но за жалост мистър Стандфаст не можел да й даде телефонен номер за контакти. Нищо в тона й не издаваше, че зад гърба й стои служител на силите за сигурност с телексен апарат в ръка, който й нашепва в ухото какво да говори, но и без това на Смайли му беше ясно, че направената от мистър Стандфаст резервация ще причини повсеместна тревога в рамките на следващите два часа, тъй като и опелът беше нает от същия този мистър Стандфаст. Върна се в главния салон и пронизващите го слънчеви лъчи. Пред всяко от двете гишета за билети стоеше малка опашка. На първото му се падна да го обслужва интелигентна млада жена, от която той си купи второкласен еднопосочен билет до Хамбург. При това създаде куп умишлени затруднения около покупката: нерешителност и притеснения, и твърдото намерение да си запише точните часове на заминаване и пристигане, за която цел му се наложи да помоли служителката да му услужи с химикалка и бележник.