Оттам отиде в мъжката тоалетна, прехвърли всичко от джобовете си — и най-вече намереното на лодката на Лайпциг скъпоценно парче от илюстрована пощенска картичка — в лененото сако, облече го и се накипри със сламената шапка, след което от втората каса си закупи най-тихо и кротко билет за локалния влак, който спираше и в градчето на Кречмар. За да направи минимално впечатление, Смайли си наложи изобщо да не погледне касиерката, а вместо това се съсредоточи изпод периферията на пъстрата капела върху самия билет и рестото. Преди да замине, предприе последна предпазна мярка. Обади се в дома на хер Кречмар, уж търсейки «грешен номер», и научи от възмутената му съпруга какво безобразие било да се звъни в такъв ранен час по хората. Накрая, за всеки случай, сгъна найлоновите торби и ги напъха в джоба си.
Тихото градче тънеше в зеленина, с просторни ливади пред отдалечените един от друг домове. Предградийните армии отдавна бяха елиминирали всякакви остатъци от провинциалния бит, но благодарение на яркото слънце градчето все пак изглеждаше красиво. Номер осем, от дясната страна на улицата, се оказа доста внушителна двуетажна резиденция с остри скандинавски скатове на покрива, гараж за две коли и богат избор на засадени прекалено нагъсто фиданки от най-различни видове. В градината се виждаше люлка столче с пластмасова седалка на цветя и уж придаващо романтика новопостроено рибно езерце. Но голямата атракция и гордостта на хер Кречмар явно беше откритият басейн в собствено дворче, облицовано с крещящо червени плочки. Именно там, в семейното лоно, го завари Смайли през този невероятен есенен ден, събрал неколцина съседи на импровизирано парти. Самият хер Кречмар, по шорти, подготвяше барбекюто, а като чу щракането на мандалото на градинската портичка, вдигна глава да види кой идва. И тъй като новата сламена шапка и лененото сако напълно го подведоха, викна на съпругата си да посрещне новия гост.
Фрау Кречмар се отправи по пътеката с чаша шампанско в ръка. Облечена беше в розова плажна рокличка с ефирна розова пелерина, която тя предизвикателно оставяше да се вее подире й.
— Я да видим кой е дошъл? Кой ни изненадва с появата си? — повтаряше със закачлив глас, с какъвто обикновено говореше и на кученцето си.
И се спря пред Смайли. И нейното загоряло и снажно тяло, като онова на съпруга й, се отличаваше с дълготрайна конструкция. Тъмните й очила с бялата пластмасова човка, за да не й изгори носа, обаче не позволиха на Смайли да огледа добре лицето й.
— Добре дошли на веселбата на семейство Кречмар — обяви не съвсем уверено тя, след като Смайли така и не й се представи. — С какво можем да сме ви полезни, сър? Какво да направим за вас?
— Налага ми се да разговарям със съпруга ви — каза Смайли. Не беше проговарял, откакто си закупи билета, та гласът му прозвуча неестествено пресипнал.
— Но Клаусхен никога не се занимава с бизнес през деня — възпря го твърдо тя, макар и с усмивка. — По силата на семейния правилник гонитбата на печалба спи през деня. Да му сложа ли белезници, за да ви докажа, че той е наш пленник до залез-слънце?
Плажната й рокличка се състоеше от две части, а гладкото й закръглено коремче лъщеше от плажното масло. Вероятно за да подсили връзката си с природата, носеше около талията си златна верижка. И беше обута в златни сандали на много високи токчета.
— Бъдете така любезна да съобщите на съпруга си, че в случая не става дума за бизнес — каза Смайли. — А за приятелство.
Фрау Кречмар отпи от шампанското и сне тъмните очила с човката, сякаш разкриваше коя е на някой бал с маски. Носът й беше чип. А лицето й, при всичката му любезност, беше значително по-старо от тялото й.
— Е, как така ще е приятелство, като дори името си не ми казахте? — настоя тя, при все че се колебаеше дали да се придържа към очарователността, или да възприеме по-обезсърчителен тон.
Междувременно обаче и самият хер Кречмар я беше последвал по пътеката, спря се и взе да мести поглед от жена си на Смайли и обратно. Вероятно смразяващото лице и поведение на Смайли и потрепващият му поглед успяха някак си да предупредят хер Кречмар за повода за посещението му.
— Върви да досготвиш — изрече рязко хер Кречмар, подхвана Смайли под лакътя и го насочи към всекидневна с месингови полилеи и широк прозорец с кактуси по перваза.
— Ото Лайпциг е мъртъв — съобщи Смайли без всякакви въведения веднага щом Кречмар затвори вратата. — Убили са го двама души в къмпинга.