Ендърби се престори, че поема дълбоко дъх.
— Божичко, откъде ги намират тия преводачи! — възкликна. — Или просто Киров е отвратителен бъбривец. Очаквах човек, който се изповядва на смъртното си ложе, да говори поне малко по-стегнато, не мислиш ли? Може, ама не и Киров. Жив ли си, Сам?
— Целият съм в слух, шефе.
— Продължавам нататък — обяви Ендърби и си възвърна тържествено изповедния тон: — «В хода на цялостните ми разследвания на финансовите нередности се натъкнах на съмнителни аспекти в дейността на един от резидентите на Карла, а именно резидента в Лисабон, полковник Орлов. Карла свика таен трибунал от свои хора и в резултат на изложените от мен доказателства полковник Орлов бе ликвидиран в Москва на 10 юни 1973 г.». Това нали го провери, Сам?
— Притежаваме непотвърдено сведение от изменник, че е бил разстрелян — отвърна оживено Колинс.
— Моите поздравления, другарю Киров, пръв приятел на разхитителите. Исусе Христе. Та това, тяхното, си е живо змийско гнездо. Дори ние не сме стигнали дотам. — След което Ендърби възобнови четенето: — «Карла лично ме поздрави за ролята ми в разкриването на Орлов и ме закле да пазя всичко в дълбока тайна, тъй като считал, че с поведението си полковник Орлов хвърлял петно върху Управлението и подкопавал позициите му в Центъра. Другарят Карла е известен със своите принципи и изключителна порядъчност, заради което има много врагове изсред редиците на обичащите да си угаждат.»
Ендърби млъкна нарочно и за пореден път изгледа Смайли над очилата си.
— Всеки от нас си плете въжето, на което ще го обесят, нали така, Джордж.
— Ама и ние сме едни паяци самоубийци — обяви бодро Колинс и пусна още по-широка усмивка някъде помежду двамата.
Смайли обаче се беше вглъбил изцяло в четенето на изявлението на Киров и хич не му беше до любезности.
— Предлагам да пропуснем за краткост следващата година от битието и любовите на нашия брат Киров, с което стигаме до следващата му среща с Карла — каза Ендърби, без да се съобрази с мълчаливостта на Смайли. — Пак привикване посред нощ… такава е обичайната процедура, изглежда… — Прелисти още две-три странички. Смайли направи същото със своя екземпляр. — Колата спира пред московското жилище на Киров… Не могат ли, за бога, да го нарекат «апартамент», като всички нормални хора?… Измъкват го от постелята и го откарват в неизвестна посока. А бе, хубаво си живеят тия разбойници от Центъра, няма що. Никога не знаеш медал ли ще ти дават, или ще те опаткат. — И пак надникна в донесението. — Всичко това е потвърдено, нали, Джордж? И пътуването, и останалите подробности? Половин час с кола, малък самолет и така нататък?
— Тринайсето управление разполага с три или четири бази, включително и голям лагер за обучение край Минск — каза Смайли.
Ендърби прехвърли още няколко страници.
— И така, Киров се озовава отново в присъствието на Карла: на неизвестно му място, още същата нощ. Карла и Киров — само двамата, без никой друг. Дървена колиба, монашеска атмосфера, никакви екстри, никакви свидетели, поне видими. И Карла хваща бика за рогата. Иска ли Киров да го изпратят на работа в Париж? Киров иска, и то много, сър… — Още една страница. — Киров винаги се е възхищавал от Тринайсето управление, сър, дъра-дъра… открай време е страхотен почитател на Карла… поклон, лазене, поклон. Все едно теб те описва, Сам. Интересното е, че според Киров Карла изглеждал уморен и — отбележете си, ако обичате — нервничел. Бил силно притеснен и пушел като комин.
— Нещо характерно за него — обади се Смайли.
— Кое?
— Непрестанното пушене — отбеляза Смайли.