— Така ли? Не знаех.
И Ендърби се прехвърли на следващата страница.
— А сега, инструктажът на Киров. Карла му излага най-подробно задачата. «През деня съм щял да се водя на работа в търговското представителство към посолството, а специалната ми задача щяла да е да контролирам воденето на финансовите отчети на всички представители на Тринайсето управление в следните страни…» Тук Киров ги изброява поименно, включително Бон, но не и Хамбург. Следиш ли ми мисълта. Сам?
— Неотклонно, шефе.
— Да не си се залутал из лабиринта?
— Ни най-малко, шефе.
— Големи дяволи били тия ръшки.
— Абсолютно.
— И Киров продължава: «Подчерта изключителната важност на функциите ми… дъра-дъра… спомена колко добре съм се представил по случая «Орлов» и обяви, че поради огромната деликатност на възложената ми задача ще се отчитам директно пред личния му кабинет и ще разполагам със самостоятелен комплект шифри…». Обърнете сега на петнайсета страница.
— На петнайсета съм, шефе — обади се Колинс.
Смайли беше стигнал страницата преди него.
— «Карла обаче ме предупреди, че покрай задълженията ми на финансов ревизор на представителите на Тринайсето управление, на мен ще се разчита да изпълнявам и определени нелегални дейности с оглед изнамирането на удобни първични данни за създаване на прикрития, тоест легенди, за бъдещите ни агенти. Според него в тази дейност поначало участвали всички служители на Управлението, но независимо от това създаването на легенди се подчинявало на изискванията за най-строга тайна, така че ми се забранявало да я обсъждам, когато и да било с когото и да било: нито с посланика, нито дори с майор Пудин, който бил постоянният оперативен представител на Карла в парижкото ни посолство. Аз, естествено, приех назначението и след като преминах специален курс по мерки за сигурност и комуникации, заех съответната длъжност. Скоро след пристигането ми в Париж получих лична грама от Карла, че се търси спешно легенда за жена агент на около двайсет и една годишна възраст». Тук вече ножът опира до кокала — вметна със задоволство Ендърби. — «В грамата се изброяваха няколко емигрантски семейства, които можели да бъдат убедени чрез натиск да приемат въпросната агентка като свое дете, тъй като Карла поначало се доверява повече на шантажа, отколкото на подкупа». В това отношение е дяволски прав — съгласи се от все сърце Ендърби. — При сегашните темпове на инфлация май само шантажът запазва проклетата си стойност.
Сам Колинс го възнагради с мощен одобрителен смях.
— Благодаря ти, Сам — реагира учтиво Ендърби. — Много благодаря.
На това място някой не толкова мащабен — или не толкова дебелокож — в сравнение с Ендърби човек сигурно щеше да прехвърли доста по-набързо следващите няколко страници, тъй като те всъщност потвърждаваха с тригодишна давност настояванията на Кони Сакс и Смайли създалата се между Лайпциг и Киров връзка да бъде разработена в дълбочина.
— Киров най-старателно, но безрезултатно, се заема с обработката на емиграцията — обяви Ендърби с тон по-подходящ за четене на субтитрите към някой филм. — Карла призовава Киров да удвои усилията си, Киров влага все повече старание и въпреки всичко търпи неуспех.
Тук Ендърби млъкна и пак погледна Смайли, но сега вече от упор.
— Тоя Киров май за нищо не ставаше, нали, Джордж?
— Хич — отвърна Смайли.
— Искаш да кажеш, че Карла е нямал никакво доверие на собствените си хора, затова е предпочел да рискува с непрофесионалист от рода на Киров?
— Да.
— Некадърник. Такъв като него изобщо не биха го взели в Сарат.
— Точно така.
— Тоест, след като е създал свой апарат и го е дресирал да спазва установените от самия него железни правила, не е посмял да го използва за тази конкретна цел. Това ли имаш предвид?
— Да — отвърна Смайли. — Точно това имам предвид.
— Така че след като попаднал на Лайпциг в самолета за Виена — продължи разказа си Ендърби, предавайки сбито направените от Киров описания, — Киров съзрял в Лайпциг отговора на своите молитви. Нямало значение това, че живеел в Хамбург, готов бил да забрави и някогашните неприятности в Талин. Важното било, че Ото също бил емигрант и имал солидни връзки с емигрантските групи. Изобщо Ото се явявал неговото «златно момче». При което Киров поискал спешно разрешение от Карла да вербува Лайпциг като източник из средите на емиграцията и търсач на таланти. Карла одобрил. Което също е гаф, като се замислиш — отбеляза Ендърби. — Боже мой, че кой трезв и здравомислещ човек би заложил на кон с миналото на Лайпциг? Особено пък за операция като тяхната?