— Карла е бил силно притеснен — обади се Смайли. — Самият Киров го съобщава, а го потвърждават и други източници. Разполагал е с много малко време и е бил принуден да предприеме рискове.
— От рода на това да избива разни хора?
— Това е много по-скорошно явление — възрази Смайли с такъв небрежно оправдателен тон, че Ендърби се видя принуден да го изгледа доста остро.
— Ти какво си взел напоследък да раздаваш всеопрощения, Джордж? — попита с голяма доза подозрителност Ендърби.
— Мислиш ли? — озадачи се от въпроса му Смайли. — Ами щом казваш, Сол…
— А си станал и един такъв, хрисим. — И Ендърби предпочете да се върне към дешифровката: — Двайсет и първа страница, с което приключваме. — И я зачете бавно, стараейки се да наблегне на значението на въпросния пасаж. — Страница двайсет и едно — повтори: — «След успешното вербуване на Остракова и официалното издаване от страна на френските власти на разрешителното на името на дъщеря й Александра, получих нареждане да започна да заделям незабавно по десет хиляди щатски долара от служебната ми парижка сметка за финансирането на тази нова къртица, която вече се водеше под работното название «Комета». В същото време агент «Комета» получи и висшата степен на засекретеност в рамките на Управлението, а това ще рече, че всички свързани с нея донесения трябваше да се изпращат персонално на директора посредством лични шифри и без никакви посредници. И тъй като Карла не одобрява излишното използване на радиограми, това означаваше, че тези донесения следва да му се изпращат по куриер». Това отговаря ли изобщо на истината, Джордж? — попита с престорено безразличие Ендърби.
— Нали така го спипахме в Индия — отвърна Смайли, без да откъсва поглед от сценария. — Разгадахме кодовете му, та той след това се закле никога през живота си да не използва повече радиовръзка. Но както става с повечето обещания, и той ревизира своето.
Ендърби отхапа връхчето на клечката и го разтърка върху опаката страна на дланта си.
— Що не си съблечеш палтото, Джордж? Сам, питай го какво иска да пие?
Сам попита, но Смайли, задълбочил се докрай в дешифровката, не му отвърна.
А Ендърби възобнови прочита на глас:
— «Получих също така нареждане да внимавам «Комета» да не се споменава никъде в годишните отчети за Западна Европа, които аз, в качеството ми на ревизор, бях длъжен да подпиша, преди да ги предам на Карла за докладване пред колегията на Центъра в края на всяка финансова година… Не, така и не се срещнах с агент «Комета», нито знам какво е станало с нея или в коя точно страна действа. Известно ми е само, че живее под името «Александра Остракова», дъщеря на натурализирани френски родители…» — Прелистване на още страници. — «Ежемесечните плащания в размер на десет хиляди долара не минаваха през мен, а се превеждаха в банка в град Тун в швейцарския кантон Берн. Преводът се нравеше по силата на указание за редовно извършване в полза на някой си доктор Адолф Глазер. Той е поименният бенефициент по сметката, но според мен «доктор Глазер» е чисто и просто работното име на оперативния агент на Карла в съветското посолство в Берн, чието истинско име е Григориев. Убеждението ми идва от един случай, в който изпращащата банка допусна някаква грешка, поради която сумата не стигна до Тун; когато Карла научи, заповяда ми да изпратя втори път сумата лично на името на Григориев, без да чакам банката да приключи с проучванията си. Изпълних заповедта, а впоследствие сумата по първото плащане ми беше възстановена. Това е всичко, което знам. Умолявам те, приятелю Ото, да не разгласяваш чутото от мен, иначе може да ме убият». Дяволски прав се е оказал. Наистина са го очукали. — Ендърби захвърли дешифровката и тя шляпна върху масата. — Последната воля и завещание на Киров, така да се каже. Край. Джордж?
— Слушам те, Сол.
— Наистина ли нищо няма да пийнеш?
— Благодаря, добре ми е и така.
— Аз все пак ще направя рекапитулация, понеже трудно схващам. Не че аритметиката ми може да се сравнява с твоята. Но ти следи всяко мое движение. — Сети се за Лейкон, при което вдигна бялата си длан и разпери пръсти, преди да почне да отброява: — Едно: Остракова пише на Владимир. Писмото й събужда стари спомени. Подозирам, че Михел го е прехванал и прочел, но това никога няма да можем да докажем. Можем да го подложим на натиск, но се съмнявам, че ще постигнем друго, освен да вдигнем патърдия сред хората на Карла. — Стисна втори пръст. — Второ: Владимир изпраща копие от писмото на Остракова до Ото Лайпциг с настояване същият да претопли по спешност връзката си с Киров. Трето: Лайпциг се юрва за Париж, среща се с Остракова, установява контакт с добрата си стара дружка Киров и го примамва в Хамбург, а отиването дотам не е проблем за Киров, тъй като Лайпциг продължава да се води в тефтерите на Карла като агент на Киров. Но точно тук възниква въпрос, Джордж.