Смайли го изчака.
— В Хамбург Лайпциг свива възможно най-мръсния номер на Киров. Нали така? Доказателствата са в собствените ни потни ръце. Но аз все пак питам: как е успял?
Дали Смайли в действителност не го разбра накъде бие, или просто беше решил да накара Ендърби да се поозори? Независимо кое е вярното, той предпочете да възприеме въпроса на Ендърби като риторичен.
— По кой точно начин свива Лайпциг номера на Киров? — не отстъпваше Ендърби. — С какво го е притиснал? С порноснимки? Хубаво: приемаме, че Карла е пуритан, Киров също. Но, ей бога ми, петдесетте години отдавна свършиха, не съм ли прав? В наше време всеки има право да погали някое и друго бедро, не е ли така?
Смайли не пожела да прокоментира морала на руснаците; по въпроса за натиска обаче отговори с точност, достойна и за самия Карла:
— Те се ръководят от съвсем други етични норми. В тях няма място за глупаци. Според нас, ние сме по-уязвими на натиск от руснаците. Но това не е вярно. Просто не е така. — Звучеше безкрайно уверен в думите си. Изглежда, напоследък много беше премислял темата. — Киров е проявил и некомпетентност, и недискретност. Карла е щял да го унищожи дори само заради приказливостта му. А Лайпциг е притежавал точно такова доказателство. Надявам се да не си забравил, че когато започнахме първоначалната ни операция срещу Киров, той се напи и взе да разправя някои излишни неща за Карла. Беше споменал на Лайпциг, че имал лична заповед от самия Карла да съчини легенда за жена агент. Ти навремето не пожела да повярваш в тази история, но ето че тя се оказа вярна.
От човек като Ендърби не можеше да се очаква да се изчерви, но той благоволи поне да се усмихне кисело, преди да изрови нова кибритена клечка от джоба си.
— «Който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне» — отбеляза самодоволно, при все че не стана ясно дали има предвид собственото си прегрешение или онова на Киров. — «Изплюй и останалото, друже, или ще изпея пред Карла всичко, което чух дотук», казва наслуки малкият Ото. Исусе, ама ти наистина си прав: яко е стиснал Киров за топките и не го пуска!
В желанието си да ги успокои. Сам Колинс се намеси:
— Според мен онова, което току-що отбеляза Джордж, се връзва много добре с казаното на втора страница, шефе. На онова място, където Лайпциг в действителност споменава за «нашия разговор в Париж». Ото буквално върти ножа «Карла» в раната, нали, Джордж?
Със същия успех можеше да си говори сам в съседната стая. Никой не му обърна и капка внимание.
— Лайпциг е притежавал и писмото от Остракова — добави Смайли. — А съдържанието му не характеризира никак добре Киров.
— И още нещо — рече Ендърби.
— Казвай, Сол.
— Говорим за четири години, нали така? Цели четири години, откакто Киров е повдигнал за пръв път въпроса пред Лайпциг. И ето че сега изведнъж налита и на Остракова със същото предложение. След цели четири години. С други думи, през всичкото това време се е размотавал с дадената му от Карла поръчка, без да отбележи и йота напредък. Това ли искаш да кажеш?
Отговорът на Смайли се отличаваше със смайващата си бюрократичност:
— Единственият сигурен извод в случая е, че по някое време Карла е оттеглил заръката си, а впоследствие я е възстановил. — При този негов официален тон Ендърби реши благоразумно да не го закача повече на тази тема.
— Тук става дума за нещо съвсем друго: Лайпциг свива мръсния номер на Киров и съответно уведомява за това Владимир — отново вдигна пръсти Ендърби, за да отброява. — Владимир засилва Вилем да изпълни ролята на куриер. Междувременно в московското ранчо или Карла е надушил нещо гнило, или по-вероятно е получил донесение от Михел. Така или иначе, Карла вика Киров да се върне, уж за да го повиши, и го овесва за ушите. При което Киров пропява на мига, както бих постъпил и аз. А Карла се залавя да натика пастата за зъби обратно в тубичката. Пречуква Владимир, който е тръгнал да се срещне с нас, въоръжен с писмото от Остракова. Убива и Лайпциг. Прави опит да ликвидира и лелката, но се осира. Какво според теб е моментното му настроение?