— Не, в такива чак подробности не навлезе.
— Точно това са си наумили. И ние не трябвало да подкопаваме усилията им, дрън-дрън. Но недей забравя, че тъкмо онези, които сега бият тъпана за мир, първи ще писнат, ако не си вършим работата. Не че в това няма определена логика. Та те отсега ни разпитват каква позиция се очаква да заемат Съветите. И в миналото ли беше така?
Смайли се замисли какво да му отговори — толкова дълго, сякаш председателстваше над Страшния съд и държеше в ръцете си съдбините на човечеството.
— Да. И така би могло да се каже. Предполагам, че, повече или по-малко, нещата винаги са стояли по този начин — отвърна накрая, сякаш въпросът го засягаше страшно дълбоко.
— Трябваше да ме предупредиш от самото начало.
Ендърби провлече нозе към средата на стаята и си наля чиста газирана вода от шкафа, след което с нещо като откровена нерешителност впери поглед в Смайли. Огледа го внимателно, после килна глава и продължи да го оглежда и изобщо да проявява признаците на човек напъващ се над нерешим проблем.
— Трудна работа, шефе. Адски трудна — обади се Сам Колинс, оставен без внимание и от двамата.
— А ти, Джордж, убеден ли си, че не става въпрос за гнусен болшевишки заговор, целящ да ни тласне към нашата окончателна гибел?
— Боя се, че вече не заслужаваме подобни усилия, Сол — отвърна с извинителна усмивка Смайли.
Ендърби никак не се зарадва от това напомняне за ограниченото британско величие и лицето му за миг се изкриви в кисела гримаса.
— Добре, Мод — каза накрая. — Да вървим в градината.4
Вървяха редом. Ендърби беше кимнал на Колинс да си седи вътре. Тихият вечерен дъжд къдреше повърхността на шадравана и придаваше блясък на мраморния ангел. От време на време случаен порив на вятъра плисваше от надвесените клони струи вода върху тревата и намокряше ту единия, ту другия. Но английският джентълмен Ендърби нямаше в никакъв случай да позволи и капка да падне отгоре му, независимо че господ си е наумил да окъпе останалата част от човечеството. Тук-там се мяркаше и по малко светлинка: френските прозорци на Бен хвърляха жълти правоъгълници върху шадравана, а над тухления зид надничаше болнаво модерната зеленикава улична лампа. Ендърби проговори чак на края на първата им безмълвна обиколка:
— Ти хубаво ни поразходи, Джордж; това поне ти го казвам безплатно. То не беше Вилем, после Михел, Тоби, Кони. Горкият Фърпосън едва насмогваше да си попълни отчета, преди да хукне пак подире ти. «А бе, тоя човек не спи ли? — пита. — Не се ли спира поне да пие едно?»
— Съжалявам — отвърна Смайли, колкото да каже нещо.
— Не ми ги разправяй тия на мен — рече Ендърби и изведнъж се закова на място. — Писна ми от тия връзки — замърмори и се приведе над високата си обувка. — Не се научиха да правят повече дупки във велура, оттам идват и всички ядове. То бива британски икономии, ама чак пък и от дупките!
Ендърби оправи единия крак, после подви другия.
— Физически го желая, Джордж, чуваш ли ме? Дай ми го този Карла жив, в състояние да приказва, и аз ще го взема, пък после ще си измисля оправданията. Карла иска политическо убежище? Ами хубаво… макар и неохотно, ще му го предоставим. И докато «Влъхвите» заредят пушките си да ме гръмнат, аз ще съм се сдобил от него с достатъчно сведения, с които завинаги да им запуша устата. Или физически, или никак, разбра ли ме?
Подновили бяха разходката си. Смайли вървеше подире му, но Ендърби не намираше за необходимо да извръща глава, докато говореше:
— И хич не разчитай на това «Влъхвите» да ни се махнат от главите — предупреди. — И на ръба на водопада Райхенбах да се озовеш, стиснал Карла с две ръце за гърлото, Брат Лейкон ще те дърпа отзад за лешовете и ще ти обяснява, че не трябва да се отнасяш жестоко с руснаците. Ясно ли ти е?
Смайли потвърди, че му е ясно.
— С каква компрометираща го информация разполагаш на този етап? Възползване от служебното положение за лично облагодетелстване, предполагам. Измама. Присвояване на обществени средства — същото, заради което самият той е опаткал оня от Лисабон. Противозаконни задгранични операции, включително две покушения. Изобщо като се захванеш, цял списък ще можеш да извадиш. Плюс всичките завистници в Центъра, които само чакат да му забият ножа. В това поне е прав: шантажът е далеч повече за предпочитане пред подкупа.
4
«Ела в градината, Мод, нощта е тъмна като прилеп» — из поемата «Maud» (1855-1856) на Алфред Тенисън. — Б.пр.