Смайли се съгласи, че май наистина било така.
— Ще имаш нужда от хора. Бавачки, осветители и всякакви други забранени играчки. Но не ме занимавай с такива подробности. Оправяй се сам. Виж, парите са съвсем отделен въпрос. Като гледам как действат ония клоуни в Министерството на финансите, ще съумея да те скрия в отчетите така, че сума ти години няма да се доберат до теб. Казваш ми само кога, къде и колко ти трябват и аз ще имам грижата да им скроя «номера на Карла». Паспорти някакви да ти подсигурим? Някоя и друга тайна квартира?
— Засега няма нужда, благодаря.
— Денонощно ще те държа под око. Защото ако замисълът се провали и стане някой скандал, все ще се намери някой да ме упрекне, че е трябвало да те държа под наблюдение. Тук само ще вметна: нещо ми подсказваше, че ще се захванеш на своя глава с историята с Владимир, та реших да не те изпускам от погледа си. За всеки случай. Винаги можех да кажа после, че цялата катастрофа е произтекла от глупавата самонадеяна акция на изкуфял бивш шпионин.
Смайли се съгласи, че идеята никак не е била лоша.
— Може и да не разполагам с достатъчно хора за улично следене, но нищо не ми пречи поне телефона ти да подслушвам, да проверявам кореспонденцията ти, а ако се наложи — да подслушвам дори и спалнята ти. В интерес на истината, ние точно това правим от миналата събота. Не че има някаква полза, но то друго не може и да се очаква.
Смайли кимна в знак на съчувствие.
— Ако заминаването ти в чужбина ми се стори прибързано или необяснимо, веднага ще го докладвам. Освен това ще ми трябва и легенда за прикриване на посещенията ти в деловодството на Цирка. Ти, естествено, ще ходиш там по нощите, но току-виж те разпознали и нямам никакво намерение и това да ми се стовари на главата.
— По едно време имаше планове да се възложи на вътрешен човек да напише историята на службата — подсказа му Смайли. — Не за печат, естествено, а по-скоро някакво последователно изложение на събитията, с което да се запознават новите кадри и някои служби за свръзка.
— Ще ти изпратя официално писмо — каза Ендърби. — И то със задна дата, дявол да го вземе. Но ако превишиш пълномощията си, докато си в сградата, не разчитай да те спасявам. Между другото, онзи човек в Берн, за когото Киров споменава. Търговският представител Григориев. Получателят на парите?
Смайли като че беше се отнесъл в мислите си.
— А, да, да. Разбира се — рече. — Григориев?
— Предполагам, че първо при него ще отидеш. Прав ли съм?
По небето прелетя падаща звезда и за секунда отвлече вниманието им.
Ендърби извади от вътрешния си джоб сгънат лист обикновена хартия.
— Това е всичко, което имаме дотук за Григориев. Абсолютно чист е. Един от малкото. Преподавал икономика в някакъв болшевишки университет. Жена му е стара брантия.
— Благодаря — отвърна учтиво Смайли. — Много ти благодаря.
— Засега имаш моята напълно опровержима благословия — обяви Ендърби и двамата се запътиха към къщата.
— Благодаря — повтори Смайли.
— Съжалявам, че се превръщаш в инструмент на имперското ни двуличие, но то изобщо не се е изгубило.
— Няма страшно — каза Смайли.
Ендърби се спря да изчака Смайли да го застигне.
— Какво прави Ан?
— Добре е, благодаря.
— От кога… — подхвана, но изведнъж загуби инерция. — Друго ми кажи обаче, Джордж — смени темата, след като за миг пое от нощния въздух: — Кое те влече в конкретния случай: работата или удоволствието?
Отговорът на Смайли също се забави и беше не по-малко уклончив:
— Удоволствието никога не ме е вълнувало. Или може би по-точно казано: не съм виждал разлика между двете.
— Онази запалка, дето тя ти я беше подарила, още ли е у Карла? Това наистина ли е станало? Дето разправят, че когато навремето си го разпитвал в Делхи… когато си му предлагал да стане изменник… той ти бил отмъкнал запалката? Та тя още ли е у него? Той още ли я ползва? Ако беше моя, сигурно и досега щеше да ми е неприятно да си спомням.