— Беше най-обикновена ронсънка — отвърна Смайли. — А те са известни със здравината си, нали така?
Разделиха се, без да се сбогуват.
20
През седмиците след срещата с Ендърби, Джордж Смайли установи, че многобройните елементи на подготовката му са съпътствани от някакво сложно и променливо настроение. В душата му изобщо не цареше покой; на нито един етап не можеше да бъде, описан като еднозначна личност извън онази постоянна нишка — решимостта му. Ловец, отшелник, любовник, търсещ своето осъществяване самотен мъж, проницателен участник във Великата игра, отмъстител, раздиран от съмнения търсач на потвърждение на своята правота — Смайли премина през всички тези фази поотделно, а понякога през две или повече едновременно. Сред онези, които впоследствие си спомняха за този му период — старият Мендел, полицай в оставка и един от малкото посветени в тайните му; мисис Грей, хазяйката на скромния пансион в Пимлико «само за джентълмени», който от съображения за сигурност Смайли беше превърнал в свой временен щаб; и Тоби Естерхази, с работното име Бенати, прочутият търговец с произведения на арабското изкуство — повечето описваха посвоему неговото непредвещаващо нищо добро самовглъбяване, мълчанието, пестеливите му приказки и погледи, а обясненията им зависеха от степента, до която го познаваха, и от собственото им обществено положение.
Мендел например — мрачен, наблюдателен мъж с пружинираща походка и увлечение по пчеларството — направо заявяваше, че Джордж трупал сили за предстоящия му голям двубой. От позицията му на някогашен боксьор аматьор в средна категория на дивизионния отбор, на Мендел не му било никак трудно да забележи характерните за навечерието на боя признаци: трезвостта, затвореността и занесения поглед, по които си личало, че Смайли го «сърбят ръцете». Мендел, изглежда, на няколко пъти го беше водил у дома си да вечерят. Но от наблюдателния му поглед не бяха убягнали и някои други подробности: озадачеността на Смайли, често замаскирана под формата на нежелание да общува; навикът му да се измъква при най-малкия повод, сякаш не го свъртало на едно място, и нуждата да се движи, за да избяга като че от самия себе си.
Според хазяйката му мисис Грей, Смайли имал най-вече вид на силно скърбящ човек. Не знаела никакви подробности за него, освен че се казвал Лоримър и бил пенсиониран библиотекар. Но както споделяла с останалите си наематели джентълмени, буквално му личало, че е преживял тежка загуба, затова никога не си дояждал бекона, винаги излизал сам и спял на запалена лампа. Напомнял й за собствения й баща «след като мама си отиде». А това говори добре за проницателността на мисис Грей, тъй като през въпросното затишие на душата му тежаха две жестоки убийства, при все че те ни най-малко не се отразяваха на активността му, а напротив. Да не говорим колко права беше тя, описвайки го като нерешителен, понеже постоянно си менял мнението за всякакви дреболии; по подобие на Остракова, и на Смайли му ставаше все по-трудно да взема решения по по-маловажните житейски въпроси.
Затова пък мнението на Тоби Естерхази, който беше имал много вземане-даване със Смайли, беше много по-меродавно, макар и оцветено, естествено, от перспективата и самият Тоби да седне срещу Карла «на голямата маса», както държеше да се изразява той. И в действителност, откакто мистър Бенати наистина стъпи здраво на международната сцена, Тоби станал нов човек. Наврял се за цели две седмици из най-тъмните сокаци на най-долнопробните градове в Европа да мобилизира своята необичайна армия от някогашни специалисти — майстори на уличното следене, подслушвани, шофьори и снимкаджии. И независимо къде точно се намирал, всеки ден звънял на Смайли на един от предварително уговорените обществени телефони в близост до пансиона и с помощта на кодови думи му докладвал докъде е стигнал. А ако попътно кацнел в Лондон, Смайли отивал с кола до определен хотел в близост до аерогарата и изслушвал лично рапорта му в някоя от втръсналите му вече стаи. Изобщо, по думите на Тоби, Джордж се бил отдал на «Flucht nach vorn» — немски израз, който засега се оказва непреводим, но буквално означава «отстъпление напред» и несъмнено съдържа елемент на отчаяние, та дори и усещане за незащитен тил, ако не и това «окончателно да изгориш мостовете си». Самият Тоби обикновено предлагаше следното неясно описание на тази му слабост: «А бе, как да ти кажа? Джордж открай време си е лесно раним, нали ме разбираш? Човек, който много е видял, запечатва много болка в очите си. Предполагам, че Джордж се е нагледал повече, отколкото трябва». След което добавяше следния израз, който намери своето скромно място във фолклора на Цирка: «И изобщо под шапката на Джордж има куп глави». Но в същото време у Тоби нямаше и капка съмнение относно пълководските умения на Смайли: «Изключително щателен, дори прекалено», обявяваше с уважителен тон, независимо че «прекалеността» беше намерила израз в проверяването на финансовия отчет от Тоби до последния швейцарски сантим — дисциплина, на която Тоби се подчиняваше с мрачно примирение. И Джордж бил изнервен като всички останали, а изнервеността му достигнала своя естествен връх тъкмо когато Тоби започнал да съсредоточава екипите си на двойки и тройки в главната цел — Берн — и с безкрайна предпазливост предприемал първите стъпки към набелязания обект. «Че като задълба в какви ли не подробности — оплакваше се Тоби. — Канеше се едва ли не с нас да излезе по тротоарите. Какво да го правиш? Бивш оперативния. Не знае как да делегира отговорност, нали разбираш?»