Дори след като всички екипи се събрали, преброили и получили заданията си, от своята лондонска база Смайли наредил да изчакат в почти пълно бездействие още цели три дни, че «да свикнели с температурата на града» — да се снабдели с тамошни облекла и лични превозни средства и да доотработели системата за свръзка. «Не се подавай иззад дантелените перденца, Тоби — повтарял настоятелно. — Колкото повече седмици минат в наше бездействие, толкова по-сигурен ще се чувства Карла. Но стига само веднъж да подплашиш дивеча, Карла ще изпадне в паника и операцията ни ще се провали». И още след първата тренировъчна акция Смайли привикал Тоби да отскочи до Лондон и да докладва за пореден път. «Убеден ли си, че не ви е забелязал? Достатъчно чести ли бяха смените? Имаш ли нужда от още коли или хора?» След което, разправяше Тоби, го накарал да преговори за кой ли път цялата маневра с помощта на улични карти и фотографии на къщата обект, да повторел къде точно щял да заложи статичните постове и къде съответният екип щял да се измъкне, че да отстъпи следенето на следващия. «Най-важното е да напипаш привичките му — рекъл Смайли на изпроводяк. — Установиш ли веднъж схемата, по която действа, ще се появя и аз. Но не по-рано».
«Изобщо не бързаше, а изпипваше всичко», разправяше впоследствие Тоби.
За посещенията на Смайли в Цирка през този труден период липсват, естествено, каквито и да било официални свидетелства. Той се вмъкваше в сградата така, сякаш беше своят собствен призрак, и се придвижваше като фантом по познатите му коридори. Следвайки съвета на Ендърби, появяваше се в шест и петнайсет вечерта, точно след края на дневната смяна, преди нощната да е навлязла в ритъм. Очакваше да се появят пречки и не можеше да се отърве от притеснението, че все някой познат му от двайсет години «чистач» ще позвъни до петия стаж за разрешение да го пусне. Ендърби обаче си беше свършил работата, та когато Смайли се яви без пропуск пред гишето за проверка, някакво съвсем непознато му момче му кимна безгрижно да върви към отворената врата на асансьора. Оттам се спусна, без никой да го спре, в сутерена. Първото, на което попадна погледът му на излизане от кабината, беше таблото с извънслужебни обяви, които си бяха същите като от времето, преди да напусне — дума по дума дори: някой търсеше добри стопани за новородените си котенца; драмкръжокът на младшите служители щял да проведе в петък в столовата репетиция на «Възхитителният Крайтън»5, изписано с правописна грешка. Същият турнир по скуош, с участниците, записани под служебните си псевдоними в интерес на сигурността. Същият дразнещ шум от вентилаторите. Дотам, че като бутна водещата към деловодството врата с армирано стъкло и вдъхна аромата на печатарско мастило и библиотечен прах, почти очакваше да види и собствената си закръглена фигура пред бюрото в ъгъла, приведена под светлината на очуканата зелена настолна лампа, както се беше случвало прекалено често в онези дни, когато съставяше диаграмата с вероломните предателства на Бил Хейдън и се напъваше по силата на обратната логика да напипа пукнатините в бронята на московския Център.
— Чух, че ще описвате славното ни минало — пропя снизходително нощната дежурна — висока мома с провинциален вид и походка като на Хилари, която, дори докато сядаше, създаваше впечатлението, че рухва. И тръшна отпреде му стара метална кутия с документация. — Изпращат ви я с любов от петия етаж. Ако имате нужда от друго, ще изписукате, нали?
Завързаният към дръжката етикет гласеше: «Спомени». Под капака Смайли намери куп стари жълто-кафяви папки, пристегнати със зелен канап. Развърза го внимателно и отвори първата, откъдето го изгледа като труп от дълбок ковчег размазаната фотография на Карла. Цяла нощ чете почти без да помръдне. Върна се назад не само в миналото на Карла, но и в своето, и на моменти му се струваше, че житието на единия не е нищо повече от допълнение към битието на другия — че и двамата са били причинители на едно й също неизлечимо заболяване. Както и по много други предишни поводи си задаваше въпроса какво ли е щяло да излезе от самия него, ако е имал детството на Карла, ако се е пекъл и той на същия революционен огън. И както и в ред предишни случаи, се мъчеше безуспешно да преодолее собственото си удивление от самия мащаб на страданията, преживени от руския народ, от безсмислената жестокост и изблиците на героизъм. Всичко това го караше да се чувства смален и изнежен, независимо от убеждението му, че и неговият живот не беше минал без мъки и болки. Нощната смяна приключи, а той продължаваше да седи, вперил поглед в пожълтелите страници «като спящ прав кон», както се изрази същата нощна дежурна, която беше и състезателка по конен спорт. Дори след като тя прибра папките да ги върне на петия етаж, Смайли остана да седи с вцепенен поглед дотогава, докато тя не го побутна леко по лакътя.
5
«The Admirable Crichton» (1902), социална сатира от автора на «Питър Пан» сър Джеймс Матю Бари. — Б.пр.