Къщата се намираше на върха на хълма, сред горичка голи брястове все още очакващи да ги порази ръждата. Беше гранитна, много голяма и със запуснат вид, с куп двукрили покриви, надничащи като съдрани черни палатки над върхарите. За да се стигне до сградата, се минаваше по няколко декара изпотрошени парници, а в долината се виждаше порутена конюшня и отдавна запустяла зеленчукова градина. Маслиненозелените хълмове — някогашни военни укрепления — бяха напълно обезлесени. Тя и досега наричаше мястото «Корнуолската могила на Хари». Отвъд хълмовете минаваше морския хоризонт, който тази сутрин изглеждаше гладък като покривна плоча под надвесилите се купести облаци. Таксито — стар хъмбър, напомнящ му за военновременните щабни автомобили — се друсаше по черния път. «Ето къде е прекарала тя своето детство и си присвои моето», мина му през ум. Пътят беше осеян с дупки, а отсечените дървета лежаха като жълти надгробни камъни от двете му страни. «Сигурно е в главната сграда», помисли си. От другата страна на билото се намираше колибата, в която бяха прекарвали заедно отпуските му, но когато беше без него, тя отсядаше в голямата къща, в някогашната си момичешка стая. Каза на шофьора, че няма нужда да го чака, и се запъти към предната порта, съсредоточил се изцяло върху локвите, че да не си окаля лондонските обувки. «Да, това не е вече моят свят — рече си. — А е нейният, техният.» Тренираният му поглед огледа до един прозорците по фасадата с надеждата да мерне сянката й. «Сигурно е объркала часа, иначе щеше да ме посрещне на гарата», опита се да я оправдае наум. Колата й обаче си стоеше паркирана в конюшнята, с неостъргана сутрешна слана по стъклата; забелязал я беше още докато се разплащаше с таксиджията. Натисна копчето на звънеца и чу стъпките й по подовите плочи, но вратата всъщност му отвори мисис Тремеда и го покани да влезе в една от всекидневните — гостна ли беше, сутрешна стая ли й викаше, или всекидневна, така и не беше успят да запомни кое какво е. Във всеки случай, в огнището гореше огън.
— Сега ще я викна — каза мисис Тремеда.
«Добре поне, че няма да ми се наложи да слушам лудия Хари на темата «комунисти» — каза си Смайли и седна да чака. — Размина ми се да чуя как всички сервитьори китайци в Пензанс очаквали заповед от Пекин да изтровят поголовно клиентите си. Или как проклетите стачници трябвало да бъдат изправени до стената и разстреляни — не са ли чували те за обществен дълг, дявол ги взел? Или как Хитлер може и да е бил мерзавец, но е постъпил съвсем правилно с евреите. Или друга някоя не по-малко чудовищна, но проповядвана с твърдо убеждение теория. Предупредила е семейството да не се мярка пред мен», реши Смайли.
Покрай пушека от огнището долови и уханието на пчелен мед, и както винаги, не намери обяснение. Дали не беше от мебелния лак? Или някъде долу, из катакомбите, има склад за мед, така както има и стая за пушките, друга за въдиците, трета за сандъците, а нищо чудно да имаше и отделна стая за правене на любов? Огледа се да види гравюрата на Тиеполо със сцената от Венеция. «Продали са я», помисли си. При всяко свое идване заварваше още някоя красива вещ да липсва от колекцията. Само дето никой не знаеше къде отиват парите на Хари. Не и по поддръжката на имота, всеки случай.
Тя прекоси стаята и той остана доволен, че на нея й се беше наложило да върви, а не на него, понеже той със сигурност щеше веднага да намери в какво да се спъне. Устата му беше пресъхнала, а в стомаха си усещаше топка от кактус; всъщност не я щеше в близост до себе си; реалността й изведнъж му идваше някак си в повече. Както при всяко свое завръщане тук, тя беше възстановила келтската си хубост, а докато се приближаваше, кафявите й очи го проучваха да разгадаят настроението му. Целуна го по устата, насочвайки го с обхванали тила му пръсти, а между двама им падна като остър меч сянката на Хейдън.
— Предполагам, че не си се сетил да вземеш някой днешен вестник от гарата — бяха първите й думи. — Хари пак е прекъснал абонамента.
После го попита закусвал ли е, а той я излъга, че е свършил тази работа. Ами тогава да се поразходят навън, предложи тя, сякаш целта на посещението му беше да огледа имота. Отведе го в оръжейната стая и взе да рови да му намери подходящи ботуши. Едни чифтове лъщяха като кестени, други имаха вид на вечно недоизсъхнали. И в двете посоки крайбрежната пътека се отдалечаваше от залива. От време на време Хари я препречваше с барикади от бодлива тел или слагаше табели «ОПАСНО МИНИ». Водеше нескончаема война с кметството да му разрешат да отвори къмпинг и отказът на властите на моменти го вбесяваше. Предпочетоха да тръгнат на север въпреки вятъра и тя го хвана под ръка, за да го чува по-добре. Северната пътека беше по-ветровитата, но по южната щеше да им се наложи да вървят един зад друг през шубраците.