Стояха на тротоара под звездите и чакаха таксито за Смайли.
— Е, приятна почивка, така или иначе. Напълно заслужена, при това — каза Лейкон. — По топлите места ли смяташ да я караш?
— Чудя се дали просто да не поема, накъдето ми видят очите.
— Блазе ти. Ей богу, направо ти завиждам за свободата ти! Както и да е, разговорът ни беше изключително полезен и смятам стриктно да се придържам към съвета ти.
— Ама чакай, Оливър — възрази с известно притеснение Смайли. — Та аз никакъв съвет не съм ти дават.
Лейкон пренебрегна думите му и най-безгрижно продължи:
— А и онази история е вече приключена, доколкото чувам. Абсолютно на чисто, без никакви гадни висящи въпроси. Моите поздравления, за което, Джордж. За проявената честност. Ще направя каквото мога, да получиш съответното признание. Коя е най-високата ти награда досега, че им изгубих дирите? Онзи ден в клуба «Атенеум» един разправяше, че заслужаваш направо рицарско звание.
Таксито пристигна и с желанието си да стиснат ръце за довиждане Лейкон постави Смайли в изключително неудобно положение.
— Бог да те поживи, Джордж, за честността ти. Ние двамата с теб по едно си приличаме: всеотдайни патриоти сме, а не използвачи. Обучени сме да служим. На родината. И сега си плащаме за удоволствието. Ако Ан не ти беше съпруга, а агент, сигурно много по-добре щеше да се оправяш с нея.
На другия ден следобед, след като Тоби му се обади по телефона да го уведоми, че «сделката е почти готова за сключване», Джордж Смайли се изниза тихичко по посока на Швейцария с паспорт на името Бараклъф. Автобусът на «Суисер» го откара от цюрихската аерогара до Берн, където, без да губи и секунда, Смайли се нанесе в хотела «Белвю Палас» — огромна пищна сграда, отличаваща се с гостоприемния си покой, която в безоблачни дни предлага разкошен изглед към подножието на бляскавите Алпи, но през въпросната вечер беше обгърната в лепкава зимна мъгла. Беше премислил дали да не се настани на някое по-скромно място, евентуално дори в една от конспиративните квартири на Тоби. Тоби обаче успя да го убеди, че най-подходящ за целите му е «Белвю»: хотел с няколко изхода, разположен в самия център, и първото място, в което всеки друг в Берн би очакват да го види, с изключение на Карла, който, ако наистина го търси, най-малко ще разчита да го завари там. Смайли влезе в просторното фоайе с усещането, че се е озовал на безлюден пътнически параход посред открито море.
21
Стаята му представляваше умален швейцарски Версай. Бюрото тип «бомбе» се отличаваше с медните си инкрустации и мраморна писалищна повърхност, а над двете белоснежни легла висеше гравюра на Бартлет, изобразяваща Байроновия Чайлд Харолд. Гъстата мъгла навън създаваше впечатлението за сива стена. Разопакова вещите си и слезе отново до партера, където възрастен пианист изпълняваше в бара сюита шлагери от петдесетте години — мелодии, отговарящи напълно на вкуса на Ан, а вероятно и на неговия. Замезвайки с малко сирене, Смайли изпи чаша бяло «Фендан» и си рече наум: «Почна се. Началото е поставено. Няма връщане назад, нито място за колебание». В десет се запъти към стария град, който обожаваше. Над павираните улици витаеше ароматът на кестени и пури. Древните шадравани изскачаха насреща му из мъглата, а средновековните къщи служеха за декор на пиеса, в която той не участваше. Влизаше в пасажите, подминаваше картинни галерии, магазини за антики и високи портали, през които и конник можеше да влезе. На моста Нюдекбрюке се спря и се загледа в реката. «Толкова нощи — каза си. — Толкова улици извървях дотук.» И си спомни стиха на Хесе: «Странно — в мъглата да бродиш. Храсти и камъни там мяркат се чужди, безродни…»7 Замръзналата мъгла се къдреше ниско над бягащите води; бентът излъчваше кремавожълто сияние.
Зад гърба му спря оранжево волво комби с бернски номера и присветна с фаровете. Докато Смайли вървеше към колата, някой отвори отвътре широко дясната врата и на светлината в купето Смайли видя, че зад волана седи Тоби Естерхази, а на задната седалка — строга на вид жена в униформата на бернска домакиня, подрусваща малко детенце на коляното си. «Използва ги за прикритие — мина му през ум. — За «силует», както се изразяват преследвачите.» В мига, в който автомобилът потегли, жената захвана да приказва на детето. В швейцарския й немски присъстваше неотслабваща нотка на негодувание: