— Виж, Едуард. Кран… Сега минаваме покрай рова с мечките Беренграбен, Едуард… Гледай, Едуард — трамвай…
Преследвачите поначало са вечно недоволен народ, спомни си Смайли; такава е съдбата на всеки воайор. А тя не спираше да ръкомаха и да насочва вниманието на детето към всичко. «Семейна вечер, господин полицай — гласеше сценарият. — От гости се връщаме с нашето чудесно оранжево волво, господин полицай. У дома си отиваме.». И мъжете, естествено, седят отпред, господин полицай.
Навлязоха в бернското дипломатическо гето Елфенау. През мъглата на Смайли му се мяркаха покрити със слана преплетени градински клони и зелени порти на вили. В светлината на фаровете попадна месингова табела с името на арабска държава, заедно с двама охранители. Минаха покрай англиканска църква и редица от тенис кортове; но някое време навлязоха в авеню с оголели букове от двете му страни. Висящите между тях улични лампи приличаха на бели балони.
— На петстотин метра вляво пред нас е осемнайсети номер — обяви тихичко Тоби. — Григориев и жена му обитават партерния апартамент. — Шофираше бавно, уж заради мъглата.
— Тук живеят много богати хора, Едуард! — напяваше жената на задната седалка. — И всичките са от чужбина.
— Повечето от иззад Желязната завеса са настанени в Мури, а не в Елфенау — обясняваше Тоби. — Живеят като в комуна. Всичко вършат на групи. Групово пазаруване, групови разходки и прочее. Григориеви обаче се държат другояче. Изнесоха се от Мури преди три месеца и наеха този апартамент лично за тях си. Три хиляди и петстотин на месец, Джордж, които той сам плаща на хазяина.
— В брой ли?
— Всеки месец, в банкноти от по сто франка.
— А за другите наети от посолството жилища как се плаща наемът?
— От служебните банкови сметки. Но не и в случая с Григориев. Григориев е изключение.
Полицейска патрулка ги задмина със скоростта на речен шлеп; Смайли забеляза как главите и на тримата полицаи се извърнаха да ги огледат.
— Едуард! Полиция! Гледай! — възкликна жената и заувещава детенцето да им помаха с ръка.
А Тоби полагаше усилия да не млъква.
— Полицайчетата се притесняват за бомби — обясняваше. — Наумили са си, че палестинците ще вдигнат целия район във въздуха. А за нас това е и хубаво, и лошо, Джордж. Ако проявим някоя несръчност, Григориев може спокойно да предположи, че сме от местните ангелчета. Пред полицията обаче този номер не минава. Само още сто метра, Джордж. Отпред ще видиш паркиран черен мерцедес. Всички останали ползват общите служебни коли на посолството. Но не и Григориев. Григориев сам управлява собствен мерцедес.
— От кога го има? — попита Смайли.
— От три месеца. Закупен на старо. По същото време, по което се изнесе от Мури. Изобщо голям скок направи той, Джордж. Със сума ти подаръци, все едно му беше рожден ден. И кола, и къща, и повишение от първи секретар на съветник.
Сградата, с обикновена замазка, се издигаше по средата на просторна градина, чийто край се криеше в мъглата. През завесите на фасадния еркерен прозорец Смайли мярна вътрешна светлина. В градината имаше и детска пързалка, до празен на вид плувен басейн. На чакълестата алея до входа чакаше черен мерцедес с дипломатически номера.
— Колите на съветското посолство завършват на 73 — отбеляза Тоби. — А английските, на 72. Григориева си изкара шофьорска книжка само преди два месеца. От цялото посолство само тя и още една жена са с книжки. Но шофира ужасно, Джордж. В най-истинския смисъл на думата.
— Кой друг живее в къщата?
— Собственикът. Гаден тип, професор в Бернския университет. Преди време «братовчедите» се обърнали към него с молба да вкарат два микрофона за подслушване на партера и дори му предложили да е срещу заплащане. Професорът взел парите, но като съвестен гражданин ги доложил на бундес полицията. А бундес полицаите си изкарали акъла. Понеже били обещали да гледат настрана, срещу възможността да хвърлят по едно око на продукта. При което «братовчедите» се отказали от операцията. Но и интересът им към Григориев май бил просто в рамките на обичайната им дейност, нищо особено.
— Къде са децата на Григориеви?
— На седмичен пансион в женевското училище към съветската мисия. Прибират се всеки петък вечерта. През уикендите семейството ходи на излети. Разходки из гората, кросчета, бадминтон. Или берат гъби. Григориева е маниачка на тема чист въздух. Напоследък започнаха и колела да карат — каза и изгледа косо Смайли.