— Григориев ходи ли със семейството си на тези екскурзии?
— Съботите са му работни дни, Джордж. Макар да имам силното чувство, че го прави с единствената цел да се отърве от присъствието им. — Смайли си отбеляза наум вече солидно оформените възгледи на Тоби относно брака на Григориеви. И се запита дали донякъде не са отражение на някой от предишните бракове на самия Тоби.
Свърнаха по някаква пряка на авенюто.
— Чуй какво ще ти кажа, Джордж — разправяше Тоби, все още във връзка с уикендите на Григориеви. — Слушаш ли ме? Преследвачите са хора, склонни да си въобразяват разни неща. Няма друг начин. Това също е част от работата им. Във визовия им отдел работи една брюнетка, доста сексапилна за рускиня. Нашите са я нарекли «Наташка». Истинското й име е друго, но за тях тя си е Наташка. В събота и тя ходи в посолството. На работа. И в два-три случая Григориев я връща с колата си до Мури. Успяхме да щракнем някоя и друга снимка с доста прилично качество. Веднъж слезе от колата по-рано и извървя пеша останалото разстояние до апартамента си. Защо? Другия път доникъде не я закара — разходи я просто из планината Гуртен, но разговорът им беше доста задушевен. Нищо чудно обаче на момчетата просто така да им се е сторило, щото му съчувстват на човека заради Григориева. Знаеш, Джордж, как обектът понякога печели симпатиите на преследвачите, а друг път — омразата им. Та в случая са си харесали Григориев.
Тоби намали скоростта. През мъглата мержелееше светлината от малко кафене. В двора му беше паркиран дребен ситроен 2CV с женевски номера и с отрупана с кашони търговски мостри задна седалка. От антената на радиото висеше лисича опашка. Тоби изскочи, отвори паянтовата дясна врата, набута Смайли на мястото за пътника и му подаде кръгло бомбе, което Смайли веднага си сложи на главата. Самият Тоби си нахлупи руска ушанка. Отбръмчаха със ситроенчето, а Смайли забеляза попътно как бернската матрона се прехвърли зад волана на оранжевото волво, от което току-що бяха слезли. Детенцето им помаха тъжно с ръчичка през задното стъкло.
— Как са хората ти? — попита Смайли.
— Идеално. Вече рият земята с копита от нетърпение. На единия от братята Сартор му се разболя детенцето, та му се наложи да се върне във Виена. Сърцето му се скъса от мъка. Иначе всички са бомба. За тях ти си «Номер Едно». След малко ще подминем отдясно Хари Слинго. Помниш ли го? Беше ми подчинен в Актън.
— Четох, че са приели сина му със стипендия в Оксфорд — отвърна Смайли.
— Да. Физика. В оксфордския колеж «Уодъм». Момчето е жив гений. Гледай право пред себе си, Джордж, не извръщай глава.
Подминаха закрит камион с направен със замах надпис «Auto-Schnelldienst»8 отстрани и с дремещ върху волана шофьор.
— Кой беше другият, отзад? — попита Смайли, след като отминаха.
— Пит Лъсти, бивш ловец на скалпове. Много зле я карат напоследък тия момчета. Никаква работа, никакъв екшън. Пит се беше записал доброволец в родезийската армия. Очукат неколцина, лиснато му, върна се пак при нас. Нищо чудно, че те боготворят.
Минаха повторно покрай дома на Григориев. Този път светлината идеше от друг прозорец.
— Много рано си лягат тия Григориеви — изрече едва ли не със страхопочитание Тоби.
Пред себе си видяха паркирана лимузина с цюрихски консулски номера. Мъжът на шофьорската седалка четеше книжка джобен формат.
— Бил Канадеца — поясни Тоби. — Ако на излизане от дома Григориев свие надясно, минава покрай Пит Лъсти. А наляво — покрай Бил Канадеца. Много свестни момчета. И зорки.
— А зад нас кой е?
— Сестрите Майнерцаген. Голямата наскоро се омъжи.
Благодарение на мъглата пътуваха в уединение и пълна тишина. Спуснаха се плавно от някакъв хълм, подминаха от дясната страна резиденцията на британския посланик и паркирания на алеята й ролс-ройс. Тъкмо преди да свият наляво, следващата ги кола ги задмина и любезно включи фаровете си, та на светлината им Смайли успя да огледа продължаващата направо, обградена с дървета, задънена улица, която завършваше с висок и затворен портал, охраняван откъм вътрешната му страна от неколцина скупчили се нагъсто мъже. От дърветата нищо друго не можа да види.
— Добре дошъл в съветското посолство, Джордж — промълви съвсем тихо Тоби. — Двайсет и четирима дипломати, петдесет други служители — шифровчици, машинописки и няколко абсолютно некадърни шофьори, всички живеещи на едно място. Търговското представителство е на друг адрес — «Шанценекщрасе» 17. Григориев много често ги навестява. В Берн се намират, освен това и ТАСС, и Агенция «Новости» — и двете служещи за прикритие на редови агенти. Резиденцията майка е в Женева, под прикритието на мисия към ООН, с персонал от около двеста души. Тукашното посолство й е нещо като филиал, с дванайсетина-петнайсет агенти, мудно разрастващо се. Отзад към посолството е прилепена консулската служба. В нея се влиза през портичка в оградата, все едно се намъкваш в пушалня за опиум или в публичен дом. По пътеката са разположени охранителни камери, а в чакалнята — скенери. Направи поне един опит да си изкараш виза.