— Смятам да пасувам, благодаря — отвърна Смайли и стана свидетел на един от редките случаи Тоби да се разсмее.
— Паркът на посолството — отбеляза Тоби, когато фаровете осветиха за миг спускащата се стръмно надясно гора. — Григориева ходи там да играе волейбол и да води децата на политически кръжоци. Повярвай ми, Джордж, тази жена е истинска извратенячка. Навряла си е гагата във всичко: и в детската градина към посолството, и в клуба по пинг-понг, и в женския отбор по бадминтон — няма нещо, което да не е под нейно лично ръководство. Ако не ми вярваш, питай момчетата ми какво мислят за нея. — На излизане от задънената улица Смайли вдигна очи към най-горния прозорец на ъгловата сграда и видя как една от светлините угасна, после пак светна.
— «Добре дошъл в Берн» те поздравява Пол Скордено — каза Тоби. — Миналата седмица най-после успяхме да вземем под наем най-горния етаж. Пол работи в «Ройтерс». Направихме му дори фалшива журналистическа карта. И визитки, и всичко останало.
Тоби паркира в близост до площад «Тун». Часовникът от модерната кула би единайсет. Сипеше се ситен сняг, но мъглата не се беше вдигнала. Помълчаха за миг, преди Тоби да каже:
— Днешният му ден се явява повторение на цялата измината седмица, а минатата седмица беше повторение на по-предишната, Джордж. Едно и също всеки четвъртък. След работа минава с мерцедеса през гаража, зарежда го с бензин и масло, проверява акумулатора и получава разписка. Оттам се прибира у дома. В шест часа или шест и нещо пред тях спира кола на посолството, от която слиза Краски — редовният четвъртъчен куриер от Москва. Винаги сам. Изключително предпазлив човек, професионалист. В други ситуации неизменно го съпровожда колегата му Богданов. Заедно летят, заедно носят пощата, заедно се хранят. Но за посещенията си при Григориев, Краски се отцепва и пристига сам. Престоява половин час и си заминава. Защо? Това е крайно нетипично за един куриер, Джордж. Много е опасно да работи без подкрепление, повярвай ми.
— Добре. Какво е личното ти мнение за Григориев, Тоби? — попита Смайли. — С какво се занимава той?
Тоби направи онзи свой жест с леко завъртане на дланта.
— Григориев не е специално обучен агент, Джордж. Никакви хватки не знае и е пълно недоразумение. Но все пак не му е чиста работата. Имам чувството, че е някакъв странен мелез, Джордж.
«И Киров беше същата стока», мина му през ум на Смайли.
— Смяташ ли, че разполагаме с достатъчно материал за него? — поинтересува се Смайли.
— От техническа гледна точка всичко е ясно. И банката, и фалшивата самоличност, та дори и Наташка. Строго технически погледнато, държим каре аса.
— Тоест смяташ, че е готов да изгори — каза Смайли по-скоро като потвърждение, а не като въпрос.
В тъмното дланта на Тоби пак се завъртя насам-натам.
— При изгарянето няма никакви гаранции, Джордж. Нали ме разбираш? Някои току ги обземе патриотизмът и изведнъж решават да се жертват за родината. Други лягат по гръб и се предават още щом ги докоснеш. Понякога изгарянето може да отключи упоритостта в отделни индивиди. Нали ме разбираш?
— Да. Да, струва ми се, че те разбирам — отвърна Смайли. И пак се сети за Делхи и за безмълвното лице, което го беше наблюдавало през облака цигарен дим.
— Така че карай бавната, Джордж. Окей? От време на време не е зле да не си даваш много зор.
— Лека нощ — пожела му Смайли.
Хвана последния трамвай по посока на центъра. Докато стигне до «Белвю», снегът съвсем се беше усилил: под жълтеещите лампи се въртяха едри мокри парцали и чак тогава падаха по земята. Настрои будилника за седем.
22
Младата жена, която наричаха Александра, се беше събудила точно час, преди да удари камбаната за сутрешната молитва, но като я чу, моментално сгъна нозете си под платнената нощница, стисна очи и се закле наум, че още спи, като нуждаещо се от почивка дете. Подобно на будилника на Смайли и камбаната иззвъня в седем, но тя още в шест беше чула ударите на големите часовници из долината — първо онзи на католиците, после другия — на протестантите, последван от третия — на кулата на кметството, но не вярваше на нито един от тях. Нито в бога на едните, нито в бога на другите, а най-малко пък в онзи на бюргерите с касапските физиономии, които на ежегодния празник на града бяха стояли мирно с издутите си шкембета, докато хорът на пожарникарите мучеше патриотични песни на местния диалект.