— Ами да — рече. — Точно там отиват. Не се кахъри, Джордж. Бас държа, че този човек ще се огъне. Нямаш си представа какво е да живееш с такава жена. А и Наташка не е за изхвърляне. — После сниши глас. — Ти тия прости неща невинаги ги разбираш, Джордж. Докато работи за Карла, никакви проблеми няма да има. Да не мислиш, че тя ще се откаже току-тъй от новия им апартамент? Или от мерцедеса?
Както винаги, седмичният посетител на Александра пристигна точно навреме, след петъчния час за обедна почивка. Обядваха в един, а в петък това означаваше студено месо с картофени кюфтета по швейцарски — «рьощи», и компот от ябълки или сливи, в зависимост от сезона, но тя не беше в състояние да поеме никаква храна, така че или се правеше, че й се повръща, и хукваше към тоалетните, или почваше да крещи на Фелисити-Фелисити и да ругае с най-нецензурни думи качеството на храната. А майка Фелисити неизменно се връзваше на приказките й, понеже общежитието се гордееше с плодовете от градината си, а рекламните му брошури в кабинета й бяха пълни със снимки на плодове, на разцъфтели овощни градини, алпийски потоци и планини, сякаш самият господ или монахините, а защо не и доктор Рюди, създаваха със собствените си ръце цялото това изобилие единствено за насладата на обитателките му. След като приключеше обядът, следваше едночасов отдих, а за Александра този петъчен час беше най-гадното време от цялата седмица, тъй като беше принудена да лежи на леглото с белите табли и да се преструва, че почива, а тя — затворила се в своето минало с всичките си тайни и с истинското си име Татяна — се молеше неспирно на всеки бог, който би я приел, дано чичо Антон го сгази автомобил или получи сърдечен удар, или — което щеше да е най-хубавото — да престане изобщо да съществува. Очилата без рамки не й излизаха от ума, а тя си представяше как ще ги набие в главата му така, че да изскочат от противоположната й страна, като отнесат със себе си и очите му, та вместо да вижда влажния му втренчен поглед, ще може през дупката да гледа външния свят.
Почивката най-после свърши и Александра стоеше насред столовата облечена в най-хубавата си рокля и наблюдаваше през прозореца портиерната, а в това време две от Мартите9 лъскаха подовите плочи. Усети как й се повдига. «Да се пребиеш дано — повтаряше си наум. — Да се пребиеш някъде с тоя твой тъп велосипед.» И при други момичета идваха посетители, но в събота, и нито една си нямаше чичо Антон — поначало много малко мъже идваха на свижданията; повечето бяха изпосталели лели и скучаещи сестри. И на никое друго момиче не позволяваха да се усамотява с единствения си посетител в кабинета на Фелисити-Фелисити при заключена врата. Както не пропускаше да й напомня по повод и без повод сестра Блажена, тази привилегия се полагаше само на Александра и чичо й Антон. Затова пък Александра беше готова да се откаже от всички тези привилегии, че и от куп други, стига да й дадяха привилегията чичо Антон никога повече да не се весне.
Щом портите се отвориха, тя взе нарочно да разтърсва ръцете си от китките надолу, все едно беше видяла мишка, паяк или готов да й се нахвърли възбуден гол мъж. По алеята се спусна на велосипед възпълен човек в кафяв костюм. По стойката му личеше, че не е свикнал да кара колело. А и не идеше от далеч — не носеше със себе си полъх от външния свят. Каквато и адска жега да цареше навън, чичо Антон пристигаше, без изобщо да се е запотил или да му е станало горещо. Дори при силен дъжд стигаше до входа на общежитието с почти сух шлифер и шапка и без капчица кал по обущата. Чак когато падна дебелият сняг преди три седмици — а те й се бяха сторили по-скоро като три години — и натрупа цял метър преспи около мъртвия замък, чичо Антон придоби поне частично вид на истински мъж, живеещ сред природните стихии: появи се иззад боровете и загази по пътеката във високи плъстени ботуши, анорак и ушанка, все едно излезе от онези спомени, за които й беше строго забранено да споменава. А когато я прегърна и я нарече «дъще моя», шляпайки огромните си ръкавици върху идеално полираната маса на Фелисити-Фелисити, тя изпита прилив на родственост и надежда, споменът, за които с дни наред след това докарваха неволна усмивка на лицето й.
— Такъв един топъл беше — призна си пред сестра Блажена на недодялания си френски. — И така дружески ме прегърна! Как успя снегът толкова да го промени?
Днешният ден обаче беше изпълнен със суграшица и мъгла и парцаливите снежинки едва успяваха да се задържат по жълтия чакъл.
9
Нарицателно име за слугини. Виж «От Лука Светото Евангелие» 10:38-42: «И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме». — Б.пр.