24
Операцията по «изпържването на Тони Хлъзгавия» — както бяха кръстили Григориев преследвачите и с което име той залегна в митологията на Цирка — се оказа един от изключително редките случаи, при които бе постигната идеална спойка между късмет, синхрон и подготовка. На всички им беше ясно от самото начало, че основният проблем ще е да спипат Григориев сам в момент, който ще позволи няколко часа по-късно да го върнат неусетно към ежедневното му битие. Но дори и до уикенда след проследяването му в банката в Тун упоритите им наблюдения върху поведенческите навици на Григориев не им бяха подсказали с нищо кога ще могат да разчитат на появата на такъв момент. От отчаяние Скордено и Де Силски — ударното ядро в екипа на Тоби — родиха шантавата идея да го отвлекат, докато отивал от дома си към посолството — разстояние от няколкостотин метра. Тоби моментално я отхвърли. Едно от момичетата се самопредложи за примамка: щяла да измисли как да го прилъже да я качи попътно. Алтруизмът й предизвика всеобщо възхищение, но на практика нямаше да доведе до нищо.
Главният им проблем беше в това, че Григориев се охраняваше непрестанно от две страни — не само от сътрудниците на посолската служба за сигурност, но и от жена му. Хората на Тоби бяха убедени, че тя подозира за нежните му чувства към Наташка. И опасенията им се потвърдиха малко след като подслушваните от екипа им пипнаха нещо в телефонната разпределителна кутия на съседния до дома им ъгъл. Още през първото си дежурство засякоха цели три обаждания на Григориева до съпруга й, просто да провери дали той наистина е на работното си място.
— Ама тая жена направо е чудовищна, Джордж — възмути се Тоби, след като му докладваха това свое наблюдение. — Ако става дума за любов, все някак си бих го възприел. Но тя направо упражнява собственически права над него. Това вече е абсолютно осъдително. Противоречи на личните ми принципи.
Единственото слабо място, което успяха да напипат, бяха отбиванията на Григориев с мерцедеса до сервиза в четвъртъчните следобеди. Колко щеше да му е за един печен спец по колите като Бил Канадеца да пипне нещо по двигателя така, че колата да може да стигне дотам, но с триста зора, и да отмъкнат Григориев от гаража, докато чака механикът да открие къде точно е повредата? Но и този им план съдържаше куп въпросителни. Дори ако всичко станеше според първоначалния замисъл, с колко време щяха да разполагат за обработката на Григориев? Отделно от това, че в четвъртъците Григориев трябваше да се прибере у дома навреме за посещението на куриера Краски. Но друг вариант така и не можаха да измислят, та този си остана «най-лошия, с изключение на останалите», както се изрази Тоби. Поради липсата на избор зачакаха изнервени да изминат петте дни, през което време Тоби и ръководителите на отделните звена предвиждаха на какви изходи да разчитат при различните неприятни ситуации, които можеха да възникнат в случай на провал: всички да си стегнели багажа и да са напуснали предварително хотела; никой да не ходел никъде без резервните документи за самоличност и парите за отстъпление; радиоапаратурата да бъдела предварително опакована и депозирана под нечие американско име в хранилището на една от големите банки, та всички евентуални следи да водели към «братовчедите», а не към Цирка; никакви групови събирания — всички контакти да се свеждат до кратък радиообмен по време на движение по тротоара, като честотите за свръзка се сменят на всеки четири часа. На Тоби швейцарската полиция му била съвсем ясна, разправяше самият той. И в миналото бил ловувал на тяхна територия. Ако се спукал балонът, колкото по-малко от момчетата и момичетата му им попаднели в ръцете за разпит, толкова по-добре. «И изобщо се благодарете на бога, че швейцарците са все пак неутрални, нали ме разбирате?»
За утеха, макар и безнадеждна, а и с цел да повдигнат крехкия дух на преследвачите, Смайли и Тоби наредиха наблюденията върху Григориев да продължат с пълна пара и през оставащите дни: непрестанни смени на поста до посолството на «Бруннадернрайн»; подсилени екипи за авто- и мотопатрулиране; и изобщо всички да бъдели в пълна бойна готовност, ако случайно господ решел най-неочаквано да застане на страната на справедливостта.
А господ бог наистина взе, че им помогна: изпрати им в неделя разкошно време, а това се оказа решаващия фактор. Към десет часа в неделния предобед алпийското слънце се спусна от Оберланд да стопли душите на обитателите на низините. В «Белвю Палас», където в неделя сутрин цари мъртъв покой, сервитьорът току-що бе разстлал салфетка върху скута на Смайли, който бавно пиеше кафето си и се мъчеше да се съсредоточи върху съботно-неделния брой на «Хералд Трибюн», но когато вдигна поглед, забеляза застаналия отпреде му Франц — старшият разсилен.