— Налице са известни нередности, господин търговски представител. И то съществени нередности. Досието, което сме ви съставили, не е никак забавно четиво. Ако го предадем на швейцарската полиция, никакви дипломатически протести няма да ви отърват от един огромен обществен скандал. Излишно е да ви напомням как би се отразил той на професионалната ви кариера. Затова ви моля. Повтарям: «Моля ви».
Григориев обаче отказвал да се помръдне. Вкаменил се бил от нерешителност. Тоби го побутнал за лакътя, но Григориев останал неподвижен като скала и сякаш не усещал упражнявания върху него физически натиск. Тоби го забутал по-силно, Скордено и Де Силски дошли още по-наблизо, но Григориев се бил запънал с упоритостта на обезумял човек. Позинал, преглътнал и вперил неразбиращ поглед в Тоби.
— Какви нередности? — успял да каже по някое време. Но шокът и безсилния му тон давали все пак някаква надежда. Набитото му тяло обаче не позволявало да го помръднат и на йота. — За какъв Глазер ми говорите? — настоял пресипнало, със същия замаян тон. — Изобщо не съм Глазер. Дипломат съм и се казвам Григориев. Сметката, за която говорите, съответства на всички изисквания на закона. А като търговски представител аз се ползвам с дипломатически имунитет. Освен дето имам и правото на сметки в задгранични банки.
Тоби се принудил да изгърми и последния си патрон. Парите и момичето, казал му бил Смайли. Разполагаш единствено с парите и момичето.
— Налице е и друго неприятно обстоятелство, господине, свързано с брака ви — подхванал Тоби с привидна неохота. — Длъжен съм да ви уведомя, че разпътното ви поведение в посолството поставя пред сериозна опасност домашното ви огнище. — Григориев се сепнал, чули го как измърморил «банкер» — но никой така и не проумял топът му невярващ ли бил, или подигравателен. Очите му се затворили и той повторил думата, само че според Скордено този път придружена с особено вулгарна псувня. Така или иначе, Григориев пак тръгнал. Задната врата на автомобила била отворена. Отзад чакала и втората кола. Тоби ломотел някакви измишльотини за неплатени данъци върху начислените по швейцарските банкови сметки лихви, макар и да си давал сметка, че Григориев изобщо не го слуша. Де Силски минал пъргаво пред тях, шмугнал се на задната седалка. Скордено набутал подир него и Григориев, настанил се от другата му страна и затръшнал вратата. Тоби седнал до шофьора — една от сестрите Майнерцаген — и й наредил на немски да кара внимателно и да не забравя, за бога, че в Берн е неделен ден. Нито дума на английски в присъствието на Григориев, бил им заповядал Смайли.
В района на гарата Григориев, изглежда, се поокопитил, понеже на задната седалка настъпила мимолетна суматоха; като погледнал в огледалото, Тоби забелязал, че лицето на Григориев се е разкривило от болка, а с двете длани се държал за слабините. Насочили се към «Ленгасщрасе» — дълга, заспала улица зад университета. С пристигането им входната врата на къщата се отворила и на прага застанала кльощава прислужница — Мили Макрейг, дългогодишна служителка в Цирка. Щом мярнал усмивката й, Григориев се запънал, поради което се видели принудени да заложат на бързината, а не на конспиративността. Скордено скочил на тротоара, сграбил Григориев за едната ръка с такава сила, че насмалко да я извади от рамото, а Де Силски, изглежда, го ударил повторно — макар впоследствие да се кълнеше, че било абсолютно неумишлено, — понеже Григориев излязъл превит надве, двамата го поели, пренесли го като булка през прага и влетели вкупом в хола. Там ги чакал седналият в ъгъла Смайли. Стаята се отличавала с изобилие от кретон и дантели. Вратата се затворила, похитителите си позволили да проявят секундна радост, Скордено и Де Силски се разсмели с облекчение, Тоби снел кожената си шапка и обърсал потното си чело.
— Ruhe — заповядал им на немски да пазят тишина и те моментално млъкнали.