Но не го направи. Положи до себе си вестника върху скованата пейка и забеляза, че целият е прогизнал от пот, а там, където го беше притискал, по подмишницата му се беше отрило печатарското мастило. Погледна пак часовника. Стрелката на секундарника се беше заковала на 10. «Спря! Преди петнайсет секунди, когато го погледнах, пак си беше там! Не може да бъде!» Хвърли паникьосан поглед към брега и се убеди, че са стигнали до средата на езерото. Отново погледна часовника и видя как стрелката подскача към 11. «Успокой се бе, глупак», заповяда си. Наклони се надясно и се престори, че се зачита във вестника, но не изпускаше от око циферблата на часовника. «Терористи. Пак за терористи пишат — мина му през ум, докато препрочиташе за двайсети път заглавията на челната страница. — Що се чудя тогава, че и мен пътниците ме възприемат за такъв? Grossfahndung — «голямо търсене». Това е думата им за масови обиски.» И сам се учуди колко много немски думи помни. Направи го в името на нашето дело.
Оставената до нозете му кошница се беше наклонила опасно. Ставаш и качваш кошницата на пейката да ти пази мястото, нареди му генералът. Ами ако се катурне и се изсипе? Във въображението си видя как по цялата палуба се търкалят портокали, а сред тях и жълтия плик, от който навсякъде са се разпилели снимки — до една на Беки. Стрелката на секундарника мина през шестицата. Той се изправи. Сега. Стомахът му се вкочани. Придърпа надолу горнището и неволно разкри отгоре дървеното разпятие. Вдигна ципа докрай. Върви много бавно. Не се оглеждай наникъде. Прави се на замислен, инструктирал го беше генералът. Баща ти и за секунда нямаше да се поколебае, добавил беше генералът. Не се колебай и ти. Качи внимателно кошницата на пейката, закрепи я с двете си длани да не се клати, после я облегна назад за допълнителна стабилност. Провери да се убеди, че всичко е наред. И се зачуди какво да прави с вчерашния брой на «Абендблат». Да го вземе ли със себе си, или да го остави на пейката? Ами ако другият не е забелязал досега сигнала? Пъхна го отново под мишницата си.
Прибра се в салона за пътниците. На задната палуба излезе втора двойка — по-възрастни, съвсем улегнали, явно желаещи да подишат чист въздух. В сравнение с тях първата двойка бяха по-сексапилни, дори гледани отзад — и ниският мъж, и добре оформената млада жена имаха стегнати фигури. Само като ги гледаше, му ставаше ясно, че добре си прекарват в леглото. Втората двойка обаче му заприличаха на полицаи; със сигурност не изпитваха удоволствие от секса. «Накъде хукнаха тия мои мисли? — Имаше чувството, че полудява. — Към жена ми Стела — отговори си сам. — Към дългите сладострастни прегръдки, които може и да не се повторят повече.» Тръгна с провлачена походка, както му беше наредено, по пътеката между седалките към преградата, зад която се намираше рулевият. Да не поглежда никого не беше проблем — всички пътници седяха с гръб към него. Стигна до самата преграда. Вляво от другата й страна върху повдигнат подиум седеше рулевият. Отиваш до стъклото на рулевия и се заглеждаш в пейзажа. Изчакваш там точно една минута. Покривът на командната рубка беше скосен, та се наложи да се поприведе. През голямото стъкло се виждаха движещи се дървета и сгради. Наблизо премина гребна осморка, следвана от самотна руса богиня в скиф. «Гърди като на статуя», отбеляза си наум. В знак на разсеяност стъпи с едната маратонка на платформата с рулевия. «Ех, защо не съм сега в леглото със Стела — помисли си отчаяно в критичния момент. — Искам си моята Стела, сънена, но и възбудена в ранния утринен полумрак.» Лявата му китка беше положена върху перилото, та да вижда постоянно часовника.
— Ваксаджията е в отпуск — озъби му се рулевият.
Младежът моментално свали крака си. «А той ме излови, че знам немски — помисли си и усети как лицето му пламна от притеснение. — Макар че със сигурност отдавна са го установили, щом нося вестник на немски.»
Време беше. Изправи се отново в цял ръст, извърна се по-бързо, отколкото трябваше, и се запъти обратно към мястото си, но вече нямаше смисъл да се сеща, че не трябва да се заглежда в лицата на околните, понеже те, така или иначе, се бяха вторачили неодобряващо в двудневната му четина, в анцуга и дивия му поглед. Очите му се отместваха от едно лице, но моментално попадаха на друго. Май за пръв път се изправяше пред подобна безмълвна групова неприязън. Горнището на анцуга се беше вдигнало леко над долнището и през процепа надничаше линия от черни косми. С прекалено гореща вода го пере Стела. Пак опъна надолу горнището и излезе навън, понесъл дървеното си разпятие като медал. И в този момент почти едновременно се случиха две неща. На пейката, до кошницата, видя нужния му белег, драснат през две от дъските на пейката с жълт тебешир, ярък като перушината на канарче, което означаваше, че размяната е била осъществена успешно. И в същото време го обзе блаженство, каквото дотогава не беше изпитвал; усещане за спокойствие, което никоя жена не можеше да му предостави.