Григориев разтриваше рамото си, явно без да се интересува от нищо друго, освен от болката. Изучаващият го Смайли се успокои от този факт: Григориев подсъзнателно обявяваше, че поначало е неудачник, свикнал да претърпява поражения. И се сети за неумелия подход на Киров към Остракова и несръчното му вербуване на Ото Лайпциг. Изгледа отново Григориев и съзря неизлечимата му посредственост във всяко едно отношение: и в новия му, но неудачно избран костюм, чиито райета само подчертаваха пълнотата му; и в скъпоценните му сиви обувки — перфорирани, за да дишат краката, но прекалено тесни; и в пригладените къдрави коси. Всички тези дребни и безсмислени изрази на суетност подсказваха на Смайли, че Григориев се стреми към слава, която — очевидно вече и за двама им, — изглежда, никога няма да постигне.
Бивш университетски преподавател, пишеше в документа, който Ендърби му беше дал в ресторанта «При Бен». Изглежда се е отказал от академичната кариера, привлечен от по-привилегированото положение на държавните служители.
Циция, щеше да го определи Ан, оценявайки с един-единствен поглед сексуалните му възможности. Не се занимавай с него.
Но Смайли нямаше как да не се занимае с него. Григориев беше захапал яко кукичката, а Смайли разполагаше с броени секунди да реши как най-успешно да го изтегли на сушата. Около стъклата на очилата му нямаше рамки, а под брадичката му се виждаха наченките на двойна гуша. От затоплилата се от повишената му телесна температура помада ухаеше на лимонова есенция. Григориев продължи да разтрива рамото, но постепенно взе да оглежда и похитителите си. Потта капеше на едри капки от лицето му.
— Къде съм? — обърна се агресивно към Тоби, когото явно предпочете пред Смайли. Гласът му беше дрезгав и премина във фалцет. Въпросът си зададе на немски със славянски акцент.
Три години в качеството на първи секретар (търговски представител) към съветската мисия в Потсдам, припомни си Смайли прочетеното. Няма сведения за връзки с разузнавателните органи.
— Настоявам да знам къде се намирам. Аз съм старши съветски дипломат и държа веднага да ме свържете с посланика ми.
Движенията на дланта върху пострадалото рамо обаче отнемаше от остротата на възмутения му тон.
— Вие ме отвлякохте! Намирам се тук пряко волята ми! И ако не ме върнете незабавно на посланика ми, обещавам ви, че ще избухне сериозен международен скандал.
Оставили го бяха сам на сцената, но той не успяваше някак си да я запълни. «Въпросите ще задава единствено Джордж — беше предупредил хората си Тоби. — И само той ще отговаря на всички запитвания». Смайли обаче седеше неподвижно като погребален агент и май нищо не беше в състояние да го изкара от унеса му.
— Откуп ли искате? — викна Григориев едновременно към всички присъстващи. И изведнъж като че го обзе ужасно прозрение. — Вие да не сте терористи! — прошепна. — Но ако в действителност сте терористи, щяхте да ми завържете очите! А вие ми позволихте да видя липата ви! — И се извърна първо към Де Силски, после и към Скордено. — Веднага си закрийте лицата. Закрийте ги! Не желая изобщо да ви познавам!
Изнервен от продължителната тишина, Григориев удари с едрия си юмрук другата си длан и два пъти викна: «Настоявам!». При което, с изписано върху лицето му официално съжаление, Смайли разтвори върху коленете си тетрадка — както вероятно щеше да постъпи и Киров на негово място, — пусна кратка, изключително официална въздишка и попита с възможно най-безразличен тон:
— Вие сте търговският представител Григориев от съветското посолство в Берн?
— Григориев! Да, аз съм Григориев! Браво! Познахте! Аз съм същият този Григориев! А вие кой сте? Ал Капоне? Как се казвате? И какво ми ръмжите насреща като някой комисар?
Думата «комисар» беше най-точното описание на моментното поведение на Смайли: пълно тъпо безразличие.
— В такъв случай, господин търговски представител, поради малкото време, с което разполагаме, ще ви помоля да се обърнете назад и да разгледате подредените върху масата инкриминиращи фотографии — продължи Смайли със същото умишлено безразличие.
— Фотографии ли? Какви фотографии? Как си позволявате да инкриминирате един дипломат? Настоявам незабавно да ме свържете по телефона с нашия посланик!
— Най-искрено съветвам господин търговския представител първо да разгледа фотографиите — подкани го Смайли с унил немски без никакъв акцент. — А след като ги разгледа, ще може да се свърже, с когото си пожелае. Моля ви да започнете отляво — препоръча Смайли. — Те са подредени отляво надясно.