«Изнудваният човек проявява с достойнство всички човешки слабости — мина му през ум на Смайли, докато наблюдаваше изпод око как Григориев минава покрай снимките, сякаш оглежда шведската маса на дипломатически прием. — Всеки от нас би се държал по този начин, ако го притисне вратата, докато се мъчи да избяга от заложената му клопка.» Смайли лично беше определил последователността на снимките с намерението да предизвика в съзнанието на Григориев впечатлението за поредица все по-катастрофални събития. Мерцедесът на Григориеви спира пред банката. Вечно намръщената Григориева го чака сама на шофьорското място, стиснала волана, да не би да хрумне някому да й го вземе. Григориев сниман отдалеч, седнал плътно до Наташка на пейка. Няколко фотографии на Григориев в банката, последната, от които представляваше заснет над рамото му превъзходен кадър как подписва касовата бележка, на която името «Адолф Глазер» е изписано ясно на същия ред с подписа му. Следващата: яхнал измъчено велосипеда си, Григориев се е насочил към входа на санаториума; нов кадър с ядката Григориева зад волана, само че този път до хамбара на Герч, с все още привързания към покрива на колата неин велосипед. Смайли обаче забеляза, че снимката, която задържа най-продължително вниманието на руснака, беше мъгляв кадър, заснет от много голямо разстояние от сестрите Майнерцаген. Качеството му не беше кой знае колко добро, но достатъчно, за да бъдат разпознати двете лица в автомобила, независимо че се бяха слели в целувка уста в уста. Едното лице беше на Григориев, а другото, надвесило се отгоре му така, сякаш се канеше да го изяде жив, беше на Наташка.
— Телефонът е на ваше разположение, господин търговски представител — подкани го тихо Смайли, след като Григориев не се помръдна от мястото си.
Руснакът обаче стоеше като истукан над последната снимка, с изражение на пълно отчаяние. «Лице на човек, който не е бил просто разкрит — каза си Смайли, — а на мъж, лишен от най-съкровената му любовна тайна, която изведнъж е станала обществено достояние в цялата й пошлост.» Придържайки се към тъпия официален тон, Смайли се захвана да му обяснява последствията, които Карла на своя език наричаше «принуди». Както разправяше впоследствие Тоби, друг инквизитор на негово място щял да постави Григориев пред избор, а това неминуемо щяло да пробуди не само руския му инат, но и руската склонност към самоунищожение — тоест тъкмо онези импулси, отбелязваше Тоби, които щели да доведат до катастрофа. Друг инквизитор, подчертаваше Тоби, щял да го заплашва и да повишал тон, да му устроел сцена, та дори и да прибегнел към физическа разправа. Не и Джордж. Никога Джордж. Джордж се придържал строго към ролята си на скромен чиновник, при което Григориев, като всички Григориевци по света, го възприел като непредотвратимата съдба. Джордж изобщо не му предложил избор, разправяше Тоби. Напротив, най-спокойно изложил пред Григориев аргументите защо за руснака не съществувал никакъв избор: «Най-важното, господин търговски представител — рекъл Смайли, все едно му обяснявал на какво основание дължал някакъв данък, — е да прецените сам какво впечатление ще създадат тези фотографии у хората, които много скоро ще имат възможността да ги разгледат, ако не предприемем нищо, за да спрем разпространението им». Като начало, швейцарските власти щели очевидно да се възмутят от начина, по който един акредитиран дипломат е злоупотребявал с притежаван от него швейцарски паспорт, да не говорим за сериозните нарушения на банковите закони, казал Смайли. Те начаса щели да внесат изключително енергичен официален протест, Григориеви — цялото им семейство — щели да се озоват в Москва след по-малко от двайсет и четири часа и нямало никога повече да помиришат задгранична служба. Освен дето и в самата Москва нямало да гледат с особено добро око на Григориев, допълнил Смайли. Началниците му от Министерството на външните работи щели да възприемат крайно неодобрително поведението му «както в лично, така и в професионално отношение». И служебната кариера на Григориев щяла да бъде дотук. Щял да се превърне в изгнаник в собствената си родина, заедно с цялото си семейство, заключил Смайли. С цялото си семейство, повторил. С други думи, искал да внуши на Григориев: «Представяте ли си как се живее по двайсет и четири часа в денонощието с гнева на Григориева сред далечните сибирски простори?».