— Тя ще се прибере в един — измърморил Григориев, избягвайки да погледне в очите както Смайли, така и Естерхази.
Смайли погледнал часовника си. А Тоби изпаднал в таен възторг, когато забелязал, че и Григориев сторил същото.
— Не допускате ли възможността да закъснее? — възразил Смайли.
— Тя никога не закъснява — отвърнал мрачно Григориев.
— В такъв случай бъдете така добър да ми разкажете за взаимоотношенията си с момичето Остракова — запитал го най-изненадващо Смайли, но, както разправяше Тоби, го направил по начин, който подсказвал, че въпросът му произтича най-естествено от темата за точността на мадам Григориева. «И вдигна очаквателно писалката — спомняше си Тоби, — та човек от рода на Григориев да се почувства абсолютно задължен да му разкаже нещо, което си заслужава да бъде записано».
Но съпротивителните сили, изглежда, не били напуснали докрай Григориев. Суетата му изисквала поне още една изява. При което той разперил ръце и се обърнал към Тоби:
— Остракова! — повторил с преиграно презрение. — Той ме пита за някаква си жена на име Остракова? Че откъде да познавам такава жена? Той може и да я знае, но не и аз. Аз съм дипломат. Незабавно ме освободете. Имам неотложни ангажименти.
Но протестът му вече издишал както откъм пара, така и откъм логика. И това било пределно ясно на всички присъстващи, включително и на самия Григориев.
— Александра Борисовна Остракова — произнесъл напевно Смайли, докато бършел очила с широкия край на вратовръзката си. — Рускиня, но с френски паспорт. — Върнал очилата върху носа си. — Аналогичен случай с вашия, господин търговски представител: и вие сте руснак, а имате швейцарски паспорт. С фалшиво име. Та чудя се аз: какво общо можете да имате с нея?
— Общо ли? Аз да съм имал нещо общо с нея! Да не мислите, че съм дотолкова паднал, че да спя с луди момичета? Изнудиха ме. Така както вие в момента ме изнудвате, така и аз станах жертва на шантаж. На натиск! Все натиск, и все върху Григориев!
— Разкажете ни тогава как точно ви шантажираха — предложил му Смайли почти без да го погледне.
Григориев се взрял в дланите си, вдигнал ги, после пак ги отпуснал върху коленете си — неизползвани, за разлика от всеки друг път. Попил устни с носната си кърпичка. И завъртял глава, възмутен от световната неправда.
— Бях в Москва — подхванал, а Тоби по едно време се кълнеше, че в този миг ангелски хорове запели «Алилуя!». Номерът на Джордж успял и Григориев започнал своята изповед.
Смайли обаче не проявил и капка възторг от постижението си. Напротив, пълното му лице се сбръчкало от раздразнение.
— Дататау ако обичате, господин търговски представител — подчертал, все едно мястото нямало никакво значение. — На коя дата точно бяхте в Москва. И оттук насетне, бъдете така добър за всяко нещо да уточнявате датата.
Това също е класика, не пропуска да изтъкне Тоби: умният инквизитор винаги подпалва по някой и друг фалшив огън.
— Септември — отвърнал озадаченият Григориев.
— Коя година? — попитал записващият Смайли.
Григориев пак погледнал умолително към Тоби.
— Коя година! Аз му казвам «септември», а той ме пита «кой септември». Той да не е историк случайно? Май е историк. Миналият септември — уточнил надуто към Смайли. — Привикаха ме в Москва на спешно съвещание по въпросите на външната търговия. Самият аз се явявам специалист в няколко високоспециализирани области на икономиката. Без моето участие съвещанието щеше да е безсмислено.
— Съпругата ви дойде ли с вас за съвещанието?
Григориев се изсмял глухо.
— Сега пък ще ни изкара капиталисти! — изкоментирал към Тоби. — Мисли си, че и ние разнасяме жените си по двуседмични съвещания, със «Суисер», в първа класа.
— «Тази година през месец септември ми беше наредено да отлетя сам за Москва за участие в двуседмично съвещание по стопански въпроси — предложил Смайли, все едно четял на глас показанията на Григориев. — Съпругата ми остана в Берн». Опишете, ако обичате, целта на съвещанието.
— Съвещанието, което се провеждаше на високо ниво, беше на строго секретна тема — отвърнал примирено Григориев. — Моето министерство желаеше да се направи преглед на възможностите за изостряне на официалната политика на Съветския съюз спрямо държавите, които продават оръжия на Китай. Трябваше да обсъдим санкциите, които да наложим на нарушителите.