— Днес много обичам конспирацията! Днес конспирацията е нещо прекрасно!
Смайли обаче остана настрана от всеобщото веселие. Нагърбил се умишлено с ролята на намусения, седеше и прелистваше тетрадката, очаквайки смехът да утихне.
А когато отново се възцари тишина, Смайли попита:
— Споменахте, че са ви потърсили от Тринайсето управление. Известно и под името «Управление «Карла»». Бихте ли продължили разказа си, ако обичате, господин търговски представител?
25
Успя ли Григориев да усети как всички околни изведнъж пак застанаха нащрек — и как жестовете им дискретно замръзнаха? Дали забеляза как и Скордено, и Де Силски задържаха едновременно погледите си върху безстрастното изражение на Смайли? И как Мили Макрейг се шмугна тихо в кухнята да провери за кой ли път магнетофоните, да не би някое злоумишлено божество да е причинило повреда едновременно и в главното устройство, и в резервното? Направи ли му впечатление до каква степен Смайли се беше обезличил, почти по ориенталски — в пълен противовес на заинтересуваността му; как цялото му тяло се беше сгушило в обилните гънки на кафявото му палто от туид, докато той търпеливо слюнчеше палец и показалец, преди да прелисти страницата?
Тоби със сигурност успял да отчете всичко това. Свил се в мрачния ъгъл до телефона, Тоби имал чувството, че се намира на главната трибуна, откъдето можел да наблюдава всички, но да остава на практика невидим. И муха да пролазела по пода, нищо от цялата й одисея нямало да убегне от зоркия му поглед. Тоби дори собствените си симптоми беше регистрирал — парене под яката, стягане на гърлото и свиване на стомашните мускули; и не само ги търпял, ами ги и запомнил с голяма точност. Но дали самият Григориев се е повлиял от атмосферата, било съвсем отделен въпрос. По-скоро се бил отдал всецяло на главната си роля. Победоносното изпълнение на телефонния разговор му придало нови сили и възстановило самочувствието му; показателен бил фактът, че щом взел отново думата, първите му думи били не за «Управление «Карла»», а за любовните му подвизи с Наташка:
— На нашите години човек има нужда от такова момиче — смигнал той на Тоби. — Да го подмладява!
— Така: пътувахте сам до Москва — прекъснал го с раздразнение Смайли. — Конференцията започна, вас ви викнаха на разговор. Продължете нататък. Все пак не разполагаме с цял следобед.
— Конференцията започна в понеделник — съгласил се Григориев и послушно възобновил официалното си изявление. — В петък следобед минах през общежитието да си събера багажа и да се пренеса в апартамента на Евдокия за планираното ни съвместно уикендче. Вместо това обаче ме причакаха трима души, които ми заповядаха да се кача в колата им с още по-малко обяснения, отколкото самият вие ми дадохте одеве — тук Григориев хвърлил поглед на Тоби, — като споменаха единствено, че ме търсели във връзка с някаква специална задача. По време на пътуването ме уведомиха, че били служители на Тринайсето управление на Центъра, което, както е известно на всички в Москва, е най-елитната му част. Останах с впечатлението, че са интелигентни мъже, над средното ниво за професията им, което — нямам вас предвид, господине — не е особено високо. Изобщо ми се стори, че са от командния състав, а не редови изпълнители. Но така или иначе, не се разтревожих особено. Предположих, че просто се нуждаят от професионалния ми опит във връзка с някаква секретна дейност. Държаха се учтиво, а аз донякъде дори се чувствах поласкан…
— Колко време пътувахте? — прекъснал го Смайли, без да престава да записва.
— Прекосихме целия град — отвърнал неопределено Григориев. — После карахме до стъмване по извънградски пътища. Докато накрая ме вкараха в малка стая при дребно човече с вид на монах, което обаче изглеждаше да им е началникът.
И тук Тоби настоява да отбележи до каква уникална степен Смайли бил господар на положението. Няма по-голямо доказателство за майсторлъка на Смайли — разправя Тоби, — както и за тоталната му власт над Григориев, от това, че през целия продължителен разказ на руснака той пито веднъж не се отклони от първоначално възприетата безлична роля, било то чрез някой прибързан допълнителен въпрос, или чрез издайнически фалшив тон. С това си обезличаване — твърди Тоби — Джордж държал цялата сцена така, «сякаш в дланта си имаше яйчице на дрозд». И най-нищожната невнимателна промяна в ролята можела да срути всичко, но той така и не я допуснал. А като върховен пример Тоби обича да цитира точно този възлов момент, в който за пръв път стигнали до самата фигура на Карла. Всеки друг инквизитор, разправя Тоби, при самото споменаване на «дребно човече с вид на монах, което обаче изглеждаше да им е началникът», щеше мигновено да избълва куп уточняващи въпроси — възраст, чин, облекло, марка цигари, по какво е разбрал, че им е началник? Всеки друг — да, но не и Смайли. Той само почукал е върха на химикалката върху тетрадката с едва потиснато възклицание на досада и с мъченически тон приканил Григориев да бъде така добър и да се стреми и за в бъдеще да не пропуска фактологичните подробности.