— Да бяхте видели само, господине, как се владееше пред мен този човек! — каза все още дивящият се Григориев на Смайли. — Какво самообладание, каква властност, независимо от обстоятелствата! С такова спокойствие няма начин да го биете на шах!
— Но вие не играехте на шах — отбеляза сухо Смайли.
— Вярно — съгласи се Григориев, завъртя със съжаление глава и продължи да разправя.
И отплата, и заплаха — повтори.
Заплахата била, че министерството, от чието име бил изпратен зад граница Григориев, щяло да бъде уведомено за неговата ненадеждност заради любовните му авантюри и той нямало никога повече да види чужбина. А това щяло да погуби и кариерата, и брака му. Такава била заплахата.
— По-ужасно нещо не бих могъл да си представя — добави съвсем ненужно Григориев.
После станало дума за отплатата, а тя била значителна. Ако Григориев успеел да изпълни задачата, и то в условията на абсолютна секретност, го чакала бляскава кариера, а неблагоразумните му забежки щели да бъдат забравени. В Берн щели да му дадат възможност да се пренесе в по-хубава квартира, което щяло да зарадва Григориева; щял да получи и средства за закупуването на много по-представителен автомобил, който да съответствал до много по-голяма степен на предпочитанията на Григориева; освен това щял да има правото да управлява автомобила си сам, а не да го вози някой шофьор от посолството, повечето от които в действителност били кадри на «съседите», но дори и те не били посветени в тази велика тайна. И като венец на всичко, добавил монахът, щял да получи извънредно бързо повишение на длъжност «търговски представител», с което да оправдаят рязкото подобрение в жизнения му стандарт.
Григориев погледнал към купчинката швейцарски франкове върху бюрото, погледнал и швейцарския паспорт, накрая погледнал и монаха. И попитал какво можел да очаква, ако откажел да участва в тази конспиративна операция. Монахът кимнал и уверил Григориев, че и той самият се бил замислял за тази трета възможност, но за съжаление, стигнал до извода, че спешността на задачата изключвала подобен вариант.
«Обяснете ми в такъв случай какво трябва да правя с тези пари», попитал Григориев.
Съвсем обичайни действия, обяснил му монахът, и това била една от причините, поради което се били спрели именно на Григориев: «Доколкото разбирам, вие се справяте безпогрешно с обичайните дейности», рекъл. А Григориев, който вече умирал от ужас пред бъдещето, направо се почувствал поласкан от оценката на монаха.
— До него бяха стигнали положителни оценки за дейността ми — обясни Григориев на Смайли с грейнало от удоволствие лице.
След това монахът разправил на Григориев за лудото момиче.
Смайли седял абсолютно неподвижен. Очите му се били почти затворили докрай, но той не преставал да си записва — макар само един господ да знае какво пишеше, разказва Тоби, тъй като на Джордж и за миг не би му минало през ум да изложи в писмен вид и най-малката подробност, която би могла да има що-годе поверителен характер. Единствено, според Тоби, докато Григориев говорел, Смайли надигал над яката си глава да оглежда жестовете, та дори и изражението на говорещия. Иначе, във всяко друго отношение, се бил видимо откъснал от всичко и от всички в помещението. Мили Макрейг стояла на вратата, Де Силски и Скордено били замръзнали като статуи, а Тоби се молел единствено Григориев «да не млъква, да говори каквото му дойде на езика, има ли значение? Предоставяше ни невероятната възможност да слушаме от най-достоверен източник за методите на Карла».
Монахът уверил Григориев, че нямал намерение да крие от него каквото и да било — което всички в стаята, с изключение на самия Григориев, възприели като потвърждение, че някаква информация му е била спестена.
В една от швейцарските психиатрични клиники, рекъл монахът, е настанена млада рускиня, страдаща от напреднал стадий на шизофрения. «Тази форма на заболяването все още не се разбира достатъчно добре в Съветския съюз», допълнил. А Григориев добавил как някак си се трогнал от категоричността му. «Прекалено често диагностицирането и лечението й се усложняват от политически съображения — казал по-нататък монахът. — През четиригодишното й лечение в нашите болници какво ли не й приписвали лекарите ни: «параноични реформаторски идеи и делюзии», «мания за величие», «социална неприспособимост», «излишна самонадеяност», «буржоазно декадентско сексуално поведение». Да не говорим колко пъти съветските лекари са й заповядвали да се отрече от неправилните си убеждения. Що за здравеопазване с това? — въздъхнал печално монахът. — То си с жива политика. Швейцарските болници имат много по-напредничав подход по тези въпроси. Така че ни се наложи да пратим момичето Александра да се лекува в Швейцария!»