«В няколко отделни случая дори попадала в затвора — добавил съвсем тихо монахът. След което според Григориев обобщил цялата потресаваща история със следните думи: — Представете си вие, драги ми Григориев — учен, баща и човек с широк жизнен опит, — какво трагично влияние е оказвал този поток от вести за съдбата на нещастната му дъщеря върху полезността на нашия храбър самозаточил се разузнавач Остраков в Париж».
И за кой ли път Григориев се впечатлил от съпричастността, би казал дори — от чувството за пряка лична отговорност, които монахът внушавал.
При което Смайли отново го прекъснал с неизменно сухия си тон:
— А според вашия монах, самата майка къде се намирала в момента, господин търговски представител?
— Била починала — отговорил Григориев. — В провинцията. В онази провинция, където я преселили. И, естествено, била погребана под чуждото име. Според онова, което той ми разправи, сърцето й не издържало от мъка. Съответно това се явило тежко бреме за храбрия ни агент в Париж — добавил. — А и за властите в Русия.
— Естествено — казал Смайли, а четирите неподвижни фигури се съгласили безмълвно със заключението му.
И едва тогава, разправял Григориев, монахът стигнал до същността на причината, поради която пратил да го доведат. Смъртта на Остракова в съчетание с ужасната съдба на Александра, довела до сериозна криза в живота на храбрия московски задграничен разузнавач. Дотолкова, че за известно време тон дори се замислил дали да не се откаже от жизненоважната си мисия в Париж, за да се върне в Русия да се грижи за своето психически неуравновесено и лишено от майка дете. В крайна сметка успели да намерят взаимно приемливо решение. Понеже било изключено Остраков да се върне в Русия, предлагали да настанят дъщеря му в частна западна клиника, където той щял да може да я посещава, когато си поиска. Франция не била подходяща за тази цел, но от другата страна на границата, в Швейцария, можели да я лекуват далеч от подозрителните очи на контрареволюционните му сподвижници. Благодарение на френското си поданство Остраков щял да поиска попечителство върху момичето и да изкара необходимите му документи. Вече били намерили подходяща клиника доста близо до Берн. От Григориев засега се искало да поемел битовите грижи по престоя й от момента на пристигането. Да й ходел на свиждане, да плащал на клиниката и да докладвал ежеседмично за състоянието й, та да можело информацията да се препредава моментално на бащата. Именно за тази цел трябвало да се открие банковата сметка на швейцарското име на Григориев, както се изразил монахът.
— И вие се съгласихте — казал Смайли в мига, в който Григориев направил пауза, и всички чули как писалката му заскърца делово по хартията.
— Не веднага. Първо му зададох два въпроса — обявил Григориев в странен изблик на суета. — Ние, учените, не се подвеждаме толкова лесно, нали ме разбирате? Естествено, от самото начало го попитах защо не възложат задачата на някой от многобройните представители на нашата Държавна сигурност в Швейцария.
— Чудесен въпрос — казал Смайли с необичайно похвален тон. — И какво отговори той?
— Че било извънредно секретно. И при тайната имало различни степени на градация, каза. Не желаел името на Остраков да се свързва с редовите кадри на московския Център. А при сегашното положение, ако нещо се разчуело, вината щяла да падне лично върху Григориев и никой друг. Така отредената ми уникалност не ме зарадва особено — добавил Григориев и погледнал с леко самодоволство Ник де Силски.
— А вторият ви въпрос какъв беше, господин търговски представител?
— Във връзка с баща й в Париж: колко често щял да я посещава. Защото, ако се канеше да идва начесто, това щеше да обезсили моята роля като сурогат баща. Предположих, че няма да представлява никаква трудност плащанията в полза на клиниката да се извършват директно, а бащата да идва на свиждане по веднъж месечно от Париж и лично да следи състоянието на дъщеря си. При което монахът ми отговори, че бащата щял много рядко да има възможност да я посещава и че ми било забранено изобщо да го споменавам в разговорите ми с момичето Александра. Тук добави нещо, което ми се стори доста непоследователно: темата за дъщерята била изключително болезнена и за самия неин баща, така че не било изключено той изобщо да не пожелаел да я вижда. И пак ми подчерта каква огромна чест трябвало да е за мен да извършвам толкова важна услуга в полза на един таен герой на Съветския съюз. Накрая с много остър тон ми направи забележката, че не било моя работа да прилагам любителската си логика към изкуството на професионалистите. Извиних му се. Изтъкнах му, че съм крайно признателен за оказаната ми чест. И че се гордея с дадената ми възможност да се влея според силите си в антиимпериалистическата борба.