— Всичко това го казахте, въпреки че противоречи на вътрешните ви убеждения? — подсказал му Смайли, вдигайки поглед и спирайки да записва.
— Точно така.
— Защо?
В началото и самият Григориев се озадачил какво да отговори, вероятно защото за пръв път му се случвало някой да се заинтересува от действителните му чувства.
— Нима изпитвахте някакви съмнения в искреността на монаха? — подсказал му Смайли.
— Цялата история изобилстваше от непостоянства — повторил със смръщено чело Григориев. — Допускам, че в нелегалната дейност това е неизбежно. И въпреки това ми звучеше малко вероятна, че и направо измислена.
— Бихте ли обяснили защо?
Изживявайки изповедален катарзис, Григориев пак забравил за миг опасната ситуация, в която се намирал, и се засмял в израз на превъзходство.
— Беше разчувстван. И това ме подтикна към размисъл. На другия ден, у Евдокия, докато лежах до нея и обсъждах с нея случилото се, си зададох въпроса: Какво общо има този монах с Остраков? Брат ли му е? Стари бойни другари ли са? Този велик човек, при когото ме заведоха, тази властна и тайнствена личност, плетяща заговори, оказваща натиск и предприемаща нелегални действия по целия свят. Този безжалостен човек с неговата безжалостна професия. Защо, питам се, когато аз, Григориев, седя пред него и си говорим за нечия ненормална дъщеря, защо оставам с усещането, че чета най-интимните любовни писма на този човек. Та нали дори му казах: «Другарю. Прекалено много споделяте с мен. Кажете ми само онова, което ми е необходимо да зная. Избройте ми само какво искате от мен». А той ми отвърна: «Григориев, вие трябва да станете истински приятел на това дете. И тогава ще ви смятам и за свой приятел. Превратното минало на баща й й се е отразило пагубно до такава степен, че тя не съзнава коя е и къде й е мястото в живота. Говори за свобода, но без да влага никакъв смисъл в това понятие. Станала е жертва на зловредни буржоазни фантасмагории. Използва нецензурни изрази, които никак не подхождат на възрастта й. Дори лъжите й са изпълнени с гениалността на лудия. Но най-малко тя има някаква вина за всичко това». Което ме накара да го попитам: «А вие, другарю, виждали ли сте някога това момиче?». Той обаче само каза: «Григориев, вие трябва да се превърнете в неин баща. Майка й също не беше лесна жена в много отношения. Вие, доколкото усещам, разбирате как стават тези неща. През последните години майката се беше озлобила и дори насърчаваше дъщерята в някои нейни противообществени фантазии».
Тук Григориев млъкнал за малко, за най-голямо облекчение на Тоби Естерхази, който бил буквално сразен от мисълта, че само часове по-късно Григориев седнал да обсъжда направеното му от Карла предложение с някаква случайна любовница.
— Останах с впечатлението, че този човек разчита на мен — подел отново разказа си Григориев. — И че крие от мен не само факти, но и чувства.
Накрая уточнили някои практически подробности, разправял Григориев. Монахът му ги изложил. Клиниката се управлявала от беларуска монахиня — добра жена, дошла там от руската православна общност в Йерусалим. При подобни случаи не се съобразяваме особено с политическите скрупули, обяснил монахът. Тази жена посрещнала лично Александра в Париж и я съпроводила до Швейцария. Клиниката ползвала и услугите на лекар, който владеел руски. Покрай произхода на майка й момичето говорело и немски, но често се заинатявало и не щяло. Мястото било избрано в крайна сметка именно заради изброените дотук фактори, плюс това, че било откъснато от света. Парите по сметката в Тун щели да са достатъчно, че да покриват таксата за клиниката, медицинското обслужване в размер на не повече от хиляда франка месечно и за тайното финансиране на новия начин на живот на Григориев. При необходимост можели да му осигурят и допълнителни средства; от Григориев не се искали никакви разписки, нито отчети; монахът щял много бързо да разбере дали Григориев не го мами. От него се искало да посещава клиниката всяка седмица, за да плаща сметката и да се осведомява за състоянието на момичето; съветският посланик в Берн пък щял да бъде уведомен, че семейство Григориеви са ангажирани в някаква секретна мисия, та да не се бъркал много в живота им.