Оттам монахът пристъпил към въпроса как Григориев щял да осъществява връзка с Москва.
— Попита ме: «Познавате ли куриера Краски?». Естествено, че го познавам, викам; той посещава посолството веднъж, понякога и два пъти седмично, заедно със своя придружител. «Дръжте се приятелски с него и той може някой ден да ви донесе директно от Москва самун черен хляб».
В бъдеще, казал монахът, по време на редовните му посещения в Берн, Краски щял задължително да се среща насаме с Григориев всеки четвъртък вечер или в дома на Григориев, или в кабинета му в посолството, но за предпочитане било да се срещат в домашни условия. Нямало да обсъждат никакви конспиративни въпроси; Краски щял само да предава на Григориев плик, който уж съдържал лично писмо от московската леля на Григориев. След като куриерът си заминел, Григориев трябвало да се усамоти на сигурно място с писмото, което да обработел на предписаните температурни стойности с три вида химически разтвори, които можело да се закупят свободно от всяка аптека. Монахът ги изброил поименно и Григориев сега ги издиктувал на Смайли. Така проявеното писмо, казал монахът, щяло да съдържа списък с въпроси, които Григориев трябвало да зададе на Александра при следващото им седмично свиждане. А на съответната му среща с Краски Григориев следвало да му връчи писмо до въпросната леля, в което щял да й опише подробно какво прави жена му Григориева, а всъщност щял да докладва на монаха за състоянието на девойката Александра. Това се било наричало словесен код. В случай на нужда монахът можело да предостави в бъдеще на Григориев и материали за по-тайна кореспонденция, но засега било достатъчно да използва писмото със словесен код до леля си.
После монахът връчил на Григориев медицинско свидетелство, подписано от виден московски лекар.
«Вследствие на изживян стрес и преумора — казал монахът, — по време на престоя ви в Москва сте прекарал микроинфаркт. Препоръчано ви е да карате редовно велосипед с цел подобряване на физическото ви състояние. Съпругата ви ще ви придружава».
Влизането в клиниката с велосипед или пеш, обяснил монахът, щяло да позволи на Григориев да скрие от нежелани погледи дипломатическите номера на автомобила си.
Монахът дал на Григориев разрешение да закупи на старо два велосипеда. Оставало да уточнят през кой ден от седмицата щяло да е най-удобно на Григориев да посещава клиниката. Поначало денят за свиждания бил събота, но това представлявало и известна опасност: имало няколко пациентки от Берн, така че не било изключено някой евентуално да разпознае «Глазер». Точно поради тези съображения уведомили управителката, че съботите са нецелесъобразни, и тя се съгласила, по изключение, да допусне редовни посещения от негова страна в петъчните следобеди. Посланикът нямало да възрази, но оставал проблемът как щял да съчетава Григориев петъчните си отсъствия с редовните си задължения в посолството?
И това не било проблем, отвърнал Григориев. Поначало било позволено петъчната работа да се върши в събота, така че щяло да е достатъчно Григориев да поиска да му бъде разрешено да ходи на работа в събота, та петъците да му останели свободни.
Приключил своята изповед, Григориев възнаградил публиката си с бърза, прекалено сияйна усмивка.
— А в съботите случайно идваше на работа и една млада дама от визовия отдел — смигнал Григориев на Тоби. — Благодарение на което можехме да се усамотяваме заедно.
Този път всеобщият смях не бил толкова бурен, колкото можел да бъде. И времето, като изповедта му, изтичало.
Върнали се били на изходно положение и единствена грижа им бил останал самия Григориев: как да се разпоредят с него, как да осигурят безопасността му. Той седял със самодоволно изражение на дивана, но личало как арогантността постепенно го напуска. Преплел бил покорно пръстите на двете си ръце и оглеждал подред присъстващите, сякаш очаквал следващата им заповед.