— Жена ми не кара колело — отбелязал с печална усмивчица руснакът. — Въпреки че няколко пъти опита да се научи. — Неуспехът й явно значел много за него. — Монахът ми писа от Москва: «Заведете и жена си при нея. Може би Александра се нуждае и от майка». — И озадачено завъртял глава. — А тя не може — обърнал се към Смайли. — При цялата конспиративност на операцията, как да обясня на Москва, че Григориева не може да кара колело?
Надали новата роля на Смайли, тази на отговорен ръководител, е можело да се подложи на по-голямо изпитание от това как той почти без усилие превърнат Григориев от еднократен източник на сведения във внедрен в противниковата среда изменник:
— Независимо от всичките ви дългосрочни планове, господин съветник, бъдете така добър да останете на работа в посолството в продължение на поне още две седмици — обявил Смайли и прилежно затворил бележника. — Ако спазите препоръката ми, евентуалното ви решение да поведете нов живот в Западния свят ще бъде посрещнато най-радушно. — И пуснал бележника в джоба си. — Но не бива в никакъв случай да ходите при Александра идния петък. На жена си кажете, че днешната ви среща с Краски е била тъкмо по този въпрос. Когато куриерът ви донесе в четвъртък следващото писмо, приемете го най-нормално, но след това продължете да твърдите пред съпругата ви, че няма да има никакво свиждане с Александра. Говорете й със загадъчност. Заслепете я с тайнственост.
Григориев кимнал притеснено в знак, че е приел нарежданията.
— Държа да ви предупредя обаче, че и при най-дребна грешка от ваша страна, и при най-малкия опит да ни изиграете някой номер, монахът ще ви излови и ще ви унищожи. Да не говорим, че това ще сведе до нула и шансовете ви да бъдете добре приет на Запад. Ясен ли съм?
Дали на Григориев телефонните номера, чрез които да се свързва, обяснили му техниката за свръзка чрез обществени телефонни кабини и противно на всички правила на занаята, Смайли разрешил на Григориев да си запише всичко, защото просто нямало начин да го запомни. Накрая Григориев си заминал в състояние на мрачна потиснатост. Тоби го откарал до безопасно място, после се върнал в конспиративната квартира и провел кратко прощално съвещание.
Смайли продължавал да седи на същия си стол, сплел пръсти в скута си. Останалите, под ръководството на Мили Макрейг, разчиствали най-старателно следите от престоя си — бършели прах, лъскали мебели, изхвърляли пепелниците и кошчетата за боклук. Всички, освен самия него и Смайли трябвало да си тръгнат още същия ден, обявил им Тоби. Включително и наблюдателските екипи. Не вечерта, не на другия ден, а сега. Моментално. Седели върху огромна бомба с часовников механизъм, казал. Така както още бил в настроение да се изповядва, нищо чудно дори в момента Григориев вече да преразказвал целия преживян епизод на гадната си жена. Щом на Евдокия е разправил за Карла, каква била гаранцията, че нямало да разкаже на Григориева, та дори и на Наташка, за днешната си раздумка с Джордж? Никой обаче не бил освободен, нито трябвало някой да се чувства излишен, казал им Тоби. Дотук били свършили чудесна работа, но тепърва предстояло да се срещнат отново в най-скоро време и да поставят последната точка. Последвали ръкостискания, отронила се по някоя и друга сълза, но общо взето, всички си заминали ободрени от мисълта, че ги очаква и заключителното действие на пиесата.
Интересно обаче какво ли чувстваше Смайли, заседял се съвсем неподвижен и безмълвен сред заминаващите си съучастници? Реално погледнато, беше отбелязал ново сериозно постижение. Постигнал беше всички предварително набелязани цели, че и отгоре, макар да се беше възползвал до голяма степен от методите на самия Карла. При това го беше постигнат абсолютно сам; и както щеше да бъде отразено в архивите, беше съумял в продължение на някакви си два часа да пречупи и обърне лично подбран от Карла агент. Без да разчита на ничия помощ — напротив, въпреки поставяните отпреде му пречки от онези, които го бяха призовали да се върне в строя, — беше успял със зъби и нокти да се добере дотам, че да може с чиста съвест да заяви, че е разбил и последната важна защита на съперника. Вярно, вече беше в напреднала възраст, но професионалното му майсторство беше достигнало своя връх; за пръв път в цялата си кариера беше постигнал предимство пред своя стар съперник.
Но пък от друга страна, въпросният съперник се беше сдобил с тревожно ясен човешки образ. Смайли не преследваше вече с всичките си умения някакъв жесток скот, невеж фанатик или робот, а жив човек — човек, чийто крах, ако Смайли решеше да го докара дотам, щеше да е причинен не от някакво неописуемо зло, а от прекалена обич — слабост, която беше до болка позната и на самия Смайли, плод на целия му объркан живот.