3
— Вие, доколкото разбирам, сте го познавали лично, сър — изрече с уважителен и умишлено тих глас старшият инспектор на следствената полиция. — Ако ми позволите да ви попитам.
Разговаряха от петнайсет минути, но това беше първият въпрос, който инспекторът се реши да му зададе. Известно време Смайли като да не му обърна никакво внимание, но мълчанието му не беше възприето за обидно; той просто умееше да мълчи. А и поначало между двама изправени пред труп хора се създава нещо като сплотеност. В парка «Хампстед Хийт» оставаше цял час до разсъмване — мокър, мъглив ничий час, не топъл, но не и студен, с оцветен в оранжево от светлините на Лондон небосвод и дървета с мушамен блясък. Двамата стояха рамо до рамо на букова алея. Старшият инспектор — преждевременно побелял млад великан, може би леко надут, но и притежаващ характерната за едрите хора предразполагаща доброта — стърчеше с една глава над Смайли. А самият Смайли, сплел двете си ръце пред коремчето, приличаше на кмет пред паметник на незнайния воин и не отлепяше очи от покрития с найлон труп в нозете му, осветен от фенерчето на инспектора. Леко лъхтеше, явно поозорил се от темпото, с което бяха дошли дотук. От заобикалящия ги мрак се чуваше прашенето на полицейски радиостанции. Друга светлина нямаше; старшият инспектор изрично беше заповядал всичко останало да се загаси.
— Знаехме се по служебна линия — отвърна Смайли след продължителна пауза.
— И мен така ме информираха — съгласи се старшият инспектор.
Зачака обнадежден, но Смайли не наруши мълчанието. «Не се опитвай дори да разговаряш с него — предупредил го беше заместник помощник-комисарят («Углавно оперативен отдел»). — Никога не си го виждал. Дошли са други някакви двама. Просто му покажи онова, което го интересува, и го забрави напълно. На мига.» Дотук старшият инспектор беше постъпвал точно така. Задействал се беше със скоростта на светлината, по негова собствена преценка. Служебният фотограф направи снимките си, лекарят установи, че човекът не е жив, и патологът направи предшестващия аутопсията оглед на трупа на място — като всички тези процедури се изпълниха с необичайна за нормалния ход на действията бързина, с единствената цел да се освободи теренът за извънредния посетител, както благоволи да го нарече заместник помощник-комисарят («Углавно оперативен отдел»). Извънредният пристигна съвсем скромно — «като инкасатор дошъл да провери електромер», направи сравнението наум инспекторът, след което го поведе в лек галоп към местопроизшествието. Огледаха видимите следи и по пътя на възрастния мъж дотам. Доколкото му позволяваха обстоятелствата, инспекторът беше съставил реконструкция на престъплението, а той беше много добър в професията си. В момента се намираха в падината, при големия завой на алеята, където мъглата се стелеше най-гъсто. В центъра на всичко осветявано от фенерчето се намираше трупът, паднал по лице с разперени ръце, сякаш разпънат върху чакъла, а найлоновото покривало само усилваше впечатлението за безжизненост. Покойникът беше възрастен, но все още широкоплещест човек, с много препатило тяло. Белите му коси бяха остригани почти до кожа. Едната ръка — силна, с изпъкнали вени — така и не беше пуснала дебелия бастун. Облечен беше в черен балтон и гумени галоши върху обувките. На земята до него лежеше черна барета, а чакълът до главата му чернееше от кръв. Наоколо се виждаха разхвърляни дребни монети, носна кърпа и джобно ножче с вид по-скоро на вещ за спомен, отколкото на оръжие. «Предполагам, че са почнали да го преджобват, но после са се отказали, сър — вметна старшият инспектор. — Изглежда някой ги е изненадал с появата си, мистър Смайли, сър.» А Смайли се запита какво ли усеща човек, докосващ се до все още топлото тяло на жертвата си.
— Ще ми позволите ли да погледна лицето му, инспекторе? — каза Смайли.