Този път забавянето стана по причина на старшия инспектор, който, силно притеснен, попита:
— Ох, ама вие наистина ли сте сигурен, че желаете да го видите, сър? По-нататък ще ви предложим други, много по-добри начини за идентифицирането му, ако мога така да се изразя.
— Да, съвсем сигурен съм — отвърна убедено Смайли, сякаш наистина беше размишлявал най-сериозно по въпроса.
Инспекторът подвикна тихо към дърветата, където между затъмнените коли стояха хората му, все едно бяха ново поколение, изчакващо да му дойде редът.
— Ей, вие там. Хол. Сержант Пайк. Я елате по-живо да го обърнете.
На мига, както се беше изразил заместник помощник-комисарят («Углавно оперативен отдел»).
Из сенките изникнаха двамина със стигащи до лактите им призрачно сиви хирургически ръкавици, сини гащеризони и гумени ботуши до бедрата. По-възрастният, с черна брада, приклекна и внимателно отви затъкнатия под тялото найлон, а по-младият положи длан върху рамото на мъртвеца, сякаш се мъчеше да го събуди.
— Напъни се малко повечко, млади момко — подсказа му старшият инспектор със значително по-рязък тон.
Младежът задърпа, брадатият сержант му помогна и тялото неохотно се обърна по гръб с една вкочанена махаща ръка, а с другата стиснала бастуна.
— Божичко — изтърва се младото полицайче. — Ама че гадост! — И запуши с длан устата си. Сержантът го сграбчи за лакътя и го избута да се махне. В тъмното го чуха да повръща.
— Не обичам политиката — сподели ни в клин, ни в ръкав старшият инспектор със Смайли, без да вдигне поглед. — Нито политиката, нито политиците. Повечето са освидетелствани луди, мен ако ме питате. Затова и станах полицай, честно казано. — Нетрепващият лъч на фенерчето осветяваше странните валма на мъглата. — Имате ли случайно представа с какво е направено, сър? През всичките петнайсет години не съм виждал подобна рана.
— Боя се, че не съм специалист по балистика — отвърна Смайли след нова пауза за размисъл.
— И аз така предполагах. Стига ли ви толкова гледане, сър?
Смайли явно не се беше нагледал.
— Повечето хора очакват изстрелът да е в гърдите, не мислите ли, сър? — изказа се бодро старшият инспектор. Опитът му подсказваше, че в подобни случаи празните приказки помагат да се разведри атмосферата. — С ей такова куршумче, което оставя направена с изискан вкус фина дупчица. Такова е всеобщото очакване. И жертвата се свлича бавно на колене под съпровода на ангелски хор. Сигурно защото така са го гледали по телевизията. А в действителност, според военните, един съвременен куршум направо може да ви отнесе я ръка, я крак. — Изведнъж тонът му стана много по-практичен: — Той имаше ли изобщо мустаци, сър? На моя сержант му се привижда нещо като част от бял мустак на горната челюст.
— Военен мустак — отвърна след дълго мълчание Смайли и разсеяно описа формата му с палец и показалец по горната си устна, а погледът му не се отместваше от трупа на възрастния мъж. — А ще ми разрешите ли, старши инспекторе, само да огледам съдържанието на джобовете му?
— Сержант Пайк.
— Слушам!
— Завийте го пак с найлона и предайте на мистър Мърготройд да донесе в микробуса ми съдържанието на джобовете му, или поне каквото е останало там от тях. Бегом! — добави по навик старшият инспектор.
— Слушам!
— Я всъщност елате за малко — каза старшият инспектор и подхвана леко сержанта над лакътя. — Предайте на младия Хол, че не мога да му забраня да повръща, но в никакъв случай не желая да чувам как изговаря напразно името на господа. — Тъй като в своите владения старшият инспектор беше дълбоко вярващ християнин и не се притесняваше да го прокламира на глас. — Насам, мистър Смайли — добави, но с предишния, по-мек тон.
Колкото повече се изкачваха по широката алея, толкова по-тих ставаше полицейският радиообмен, а вместо него се чуваше гневното грачене на враните и ръмжането на градския трафик. Старшият инспектор крачеше бодро от лявата страна на опасания с полицейски ленти район, а Смайли го следваше забързано. Между дърветата беше паркиран микробус без прозорци. През отворените задни врати се виждаше слабо осветената му вътрешност. Влязоха и седнаха на твърдите пейки. Мистър Мърготройд имаше посивели коси и носеше сив костюм. Приклекна пред тях с пластмасово чувалче, приличащо на пристегната в единия й край прозрачна възглавница. Развърза връзките и заизважда отвътре по-малки пакетчета. Старшият инспектор ги поемаше, осветяваше с фенерчето етикетите им и ги прочиташе на глас, след което ги предоставяше на вниманието на Смайли.