При това изобщо не можеше да става дума за едно определено лице, разсъждаваше старшият инспектор. Особено ако фенерът го осветеше не пряко, а отдолу. Тогава би се получила цяла галерия от лица. И по-точно казано — сбор от най-различни възрасти, хора и професии. Та дори — мина му през ум на старшия инспектор — с различни верски убеждения.
«По-добър от него няма», разправяше му наскоро старият Мендел, бившият началник на старшия инспектор, докато си пиеха биричката. И Мендел като Смайли се беше пенсионирал. Но Мендел ги разбираше тия работи, а и се дразнеше не по-малко и от самия старши инспектор от «чудаците» — повечето от тях нескопосани аматьори, които обаче държаха във всичко да си завират носа, а на всичко отгоре и да се правят на тайнствени. Смайли обаче не беше такъв. Смайли е от друг сой, разправяше. Няма равен — категорично най-добрият оперативен работник, който Мендел познавал — а старият Мендел ги разбираше тия работи.
Направо си е стълпотворение, заключи старшият инспектор. Живо стълпотворение и нищо друго. Точно така щеше да го нарече и когато му дойдеше реда в църквата да произнесе поредната проповед. Стълпотворение, събрало в себе си какви ли не противоречащи си възрасти, стилове и убеждения. Колкото повече премисляше тази своя метафора, толкова повече му се нравеше. На всяка цена щеше първо да я изпробва върху жена си щом се прибереше: човекът като божие сътворение, скъпа, оформен постепенно през вековете, безкраен в своите стремежи и многообразия… На това място обаче старшият инспектор изведнъж положи успокоителна длан върху рамото на собственото си риторично въображение: «Ами ако изобщо не е така? — запита се. — Не се ли целиш прекалено нависоко, приятелю?».
В лицето на Смайли обаче имаше и още нещо, което старшият инспектор никога нямаше да забрави. Впоследствие сподели и това със стария Мендел, тъй като поначало имаше навика да му споделя впоследствие сума ти неща. Влагата. Първоначално си беше помислил, че е от влагата — но в такъв случай защо собственото му, на старшия инспектор, лице беше абсолютно сухо? Очевидно не беше от влагата, но не беше и от мъка, ако са верни догадките му. Не че и на самия него не му се беше случвало сегиз-тогиз, че и на най-печените от момчетата му; напротив, дебнеше ги отвсякъде, та старшият инспектор беше нащрек като някой хищен ястреб да не го допуска. И обикновено ги връхлиташе, когато жертвата беше дете и безсмислието на престъплението те сграбчваше за шията — пред пребитите деца, пред нападнатите деца, пред изнасилените невръстни дечица. В такива случаи не изпадаш в истерия, не почваш да се биеш безсилно по гърдите и въобще да правиш представление. Не. Само закриваш лицето си с длан, установяваш, че е мокра и започваш да се питаш за какво, по дяволите, му е трябвало на Христос да умира, ако изобщо приемем, че е умрял.
А изпаднеш ли в това настроение, рече си старшият инспектор и леко потръпна, най-добре си вземи два-три дни отпуск и бягай с жената на почивка в Маргейт, иначе има опасност да почнеш да се зъбиш прекалено на подчинените си, а то никак не е здравословно.
— Сержант! — викна старшият инспектор.
Брадатият изникна отпреде му.
— Пали светлините и нормализирай обстановката — заповяда старшият инспектор. — И предай на инспектор Халоус да се яви да докладва. Бегом!
4
Махнаха веригата, че да му отворят да влезе, и го заразпитваха — рязко и съсредоточено — още преди да беше успял да си свали палтото. Имаше ли компрометиращи материали по тялото, Джордж? Нещо, което би го свързало с нас? Божичко, къде се забави толкова! Показаха му къде да се измие, понеже не им дойде наум, че той вече знае. Настаниха Смайли в креслото и го зарязаха там, смирен и ненужен, а в това време Оливър Лейкон — назначеният от Уайтхол отговорник по дисциплината в разузнавателните служби — крачеше напред-назад по протъркания килим като човек, чиято съвест не му дава мира, а в далечния край на помещението Лодър Стрикланд повтаряше за петнайсети път на петнайсетия човек по старовремския вертикален телефон «Свържи ме пак с полицията бе, девойко, веднага» — със заповеднически или раболепен тон, в зависимост от ранга и връзките на събеседника отсреща. Цял живот като да беше минал от раздялата му със старшия инспектор, макар в действителност да бяха изтекли само десет минути. В квартирата вонеше на непрани пелени и застоял тютюнев дим, а самата тя се намираше на най-горния етаж на многоетажна кооперация в стил «крал Едуард» на по-малко от двеста метра от «Хампстед Хийт». В съзнанието на Смайли разкъсаното лице на Владимир се сливаше с тукашните бледи лица на живите, но за момента смъртта не го шокираше, а само го подсещаше, че и неговото съществувание крее; че продължаващото му присъствие сред живите противоречи на естествените закони. Седеше, без нищо да чака, като старец на селска гара, загледан в отминаващия експресен влак. Гледащ, но и спомнящ си как и той навремето е пътувал.