— За него само чай, ако обичаш, Мостин! — сряза го обърналият се рязко кръгом Лейкон. — Да не рискуваме с по-силни средства след подобен шок. Нали със захар, Джордж? За бързо възстановяване на изгубената енергия. Гадна гледка ли беше, Джордж? Колко ли ужасно ти се е сторило.
«Не беше ужасно, а самата истина — рече си наум Смайли. — Застреляли са го и го видях убит. Може би е трябвало и на вас да ви го покажат.»
Лейкон очевидно нещо го глождеше да не оставя Смайли на спокойствие, понеже прекоси стаята и впери в него своите умни, нищо неразбиращи очи. Сантиментален тип, отривист, но лишен от живец, с безмилостно застарели младежки черти и нездравословно протрит от ризата врат. В подтикващия към молитва полумрак между изгрева и утрото Смайли реши, че с тази черна жилетка и бяла яка Лейкон му прилича на католически свещеник.
— Ох, аз май освен «здрасти» друга дума не успях да разменя с теб — оплака се Лейкон, сякаш вината беше изцяло у Смайли. — Джордж. Стари приятелю. Бога ми.
— Здравей, Оливър — каза Смайли.
Но Лейкон не се махна, а остана загледан в него с кипнатата си дълга глава, така както дете наблюдава насекомо. Смайли пак чу в ума си трескавото обаждане на Лейкон по телефона само два часа по-рано.
Случаят е спешен, Джордж. Нали помниш Владимир? Събуди се, Джордж. Нали се сещаш за стария генерал, Джордж? Дето живееше в Париж?
«Да, помня го генерала — отвърна му Смайли. — Да, Оливър, не съм го забравил Владимир.»
Трябва ни някой, който го е познавал в миналото, Джордж. Който е наясно с дребните му привички. Да го идентифицира и да потуши в зародиш възникващия скандал. Имаме нужда от теб. Джордж. В момента. Събуди се, Джордж.
Ами че той нали точно това се мъчеше да направи — да прехвърли слушалката върху по-здравото си ухо и да се надигне до седнало положение в прекалено голямото за него легло. Та в крайна сметка се оказа проснат върху овакантената от жена му студена част на леглото, понеже телефонът се намираше откъм нейната страна.
«Та какво викаш? Че са го застреляли ли?», повтори Смайли.
Ама ти не чуваш ли, като ти говоря, Джордж? Убили са го. Тази вечер. За бога, Джордж, събуди се! Ние разчитаме на теб!
Лейкон отново се понесе напред, намествайки своя пръстен печат, който като че го стягаше. «Ние разчитаме на теб — повтори си наум Смайли, докато наблюдаваше кръгообразните му движения. — Аз те обичам, аз те мразя, аз разчитам на теб.» Апокалиптичните изрази от този род му напомняха как го заряза Ан, след като парите или любовта й се бяха изчерпали.
«В центъра на едно такова изречение стои подлогът — реши Смайли. — В никакъв случай не е сказуемото, а пък още по-малко — допълнението. Винаги въпросът опира до «аза», който се стреми да задоволи собствените си нужди. Хубаво: те разчитат на мен. Но за какво? Да ги утешавам ли? Да им опростя греховете ли? Какво точно са прегрешили, че сега разчитат на моето минало да компенсира вредата, която те са нанесли на бъдещето?»
В противоположния край на стаята Лодър Стрикланд отговаряше на властите с вдигната като за фашистки поздрав ръка:
— Да, шефе, и в момента е тук с нас, сър… Ще му предам, сър… Тъй вярно, сър… Ще му предам думите ви… Слушам, сър…
«Какво точно е онова, което привлича така силно шотландците към тайния свят? — за кой ли път се питаше Смайли през дългогодишната си кариера. — Корабни механици, колониални управители, шпиони… Изглежда вродената им еретичност ги кара да се кланят на чужди божества» — заключи по някое време.
— Джордж! — пак се провикна Стрикланд, но този път много по-силно, сякаш подаваше команда. — Сър Сол ти изпраща най-горещите си лични поздрави, Джордж! — И се извърна с лице към Смайли, без да свали изпружената си ръка. — Ще ти изрази лично благодарността си в по-спокойно време. — И пак към телефона: — Да, шефе, и Оливър Лейкон е тук, при мен, а съответният му колега от Министерството на вътрешните работи в същия този момент уведомява началника на полицията относно повременния ни интерес към убития и необходимостта да бъде разпоредено на пресата да не съобщава за случая от съображения, свързани с националната сигурност.
«Довременния ни интерес», отбеляза Смайли израза. Довременен интерес в отнесено от изстрел лице и без цигари в джоба. Но с жълт тебешир. Смайли впери най-откровено поглед в Стрикланд — в отвратителния му зелен костюм, в обувките от разчепкана, че да прилича на велур, свинска кожа. Единствената видима новост беше рижавият опит за военен мустак, който изобщо не можеше да се сравнява с доскорошния на Владимир.