— Слушам, сър: «отдавна прекратена разработка, с чисто историческо значение», сър — повтаряше Стрикланд казаното му по телефона. — «Точно така — прекратена, унищожена, погребана», мислеше си Смайли. — Абсолютно точно формулирано — уверяваше Стрикланд. — И точно тези думи Оливър Лейкон възнамерява да използва в разпореждането до вестниците. Правилно ли излагам нещата, Оливър?
— «От чисто исторически интерес» — поправи го раздразнено Лейкон. — А не «с историческо значение». Само това ни липсва сега — «значение»! — И прекоси гневно стаята, уж да види появата на деня през прозореца.
— При вас все още Ендърби ли командва, Оливър? — зададе въпроса си Смайли на гърба на Лейкон.
— Да бе, да. Същият Сол Ендърби, твоят стар съперник. И продължава да твори чудеса — отвърна изнервено Лейкон. И така дръпна завесата, че я откачи от ролките по корниза. — Вярно е, че действа в съвсем друг стил, но пък кой е казал, че трябва да се придържа към твоя? Привърженик е на атлантическото сътрудничество. — В същото време се мъчеше да отвори прозореца. — А при правителство като сегашното това никак не е лесно, повярвай ми. — Блъсна за сетен път злобно ръчката. Смайли усети с коленете си нахлулото мразовито течение. — Голямо тичане пада. Какво стана с чая, Мостин? Голямо чакане, голямо нещо.
«Докато сме живи», помисли си Смайли.
На фона на воя от пълзящ нагоре по хълма камион до ушите му долетя нов откъс от безкрайния разговор на Стрикланд със Сол Ендърби:
— Но според мен, шефе, не бива и да го омаловажаваме прекалено пред печата. В такива случаи най-важна е сивотата. Дори подробностите за личния му живот могат да се окажат опасни. Номерът е да не допуснем абсолютно никаква връзка със съвремието. Е, да, шефе, точно така. Прав сте… — И продължи да гъгне по телефона с подмазвачески, непропускащ нито дума тон.
— Оливър — понечи да каже Смайли, комуто взе да писва. — Може ли само, ако обичаш, Оливър…
Лейкон обаче му говореше, а не го слушаше:
— Какво прави Ан? — попита най-общо и се протегна, запъвайки ръце в перваза на прозореца. — Надявам се, че сте заедно и прочее? Че не го е ударила на скитня, нали? Божичко, буквално ненавиждам есенното време.
— Благодаря, добре е. А как е… — и се напъна безуспешно да се сети за името на жената на Лейкон.
— Заряза ме, господ да я убие. Забягна с проклетия си треньор по езда, дяволите да я вземат. Че и децата ми натресе. Слава богу, успях да уредя дъщерите в училища с пансион. — Стоварил цялата тежест на тялото върху ръцете си, Лейкон се беше вторачил в просветляващия небосвод. — Онова там, дето се е заглавило като топче за голф между комините, не е ли Орион според теб? — попита.
«Поредната смърт», рече си мрачно Смайли, след като задържа за кратко мисълта си върху разбития брак на Лейкон. Спомняше си хубавката му завеяна жена и низа от дъщери, заети с обяздване на кончета в градината на разпрострелия се във всички посоки техен дом в Аскот.
— Много съжалявам, Оливър.
— Ти пък за какво? Не говорим за твоята жена, а за моята. В любовта всеки сам си носи раницата.
— А бе няма ли кой да затвори тоя прозорец, ако обичате! — провикна се Стрикланд и пак занабира нечий номер по телефона. — Тук при мен е като на Северния полюс.
Лейкон захлопна с трясък прозореца и се върна в средата на стаята.
— Какво става, Оливър? — направи повторен опит Смайли. — За какво ме викнахте?
— Да започнем с това, че си единственият, който го е познавал. Няма ли да свършваш най-после, Стрикланд? Станал е като говорител по летищна радиоуредба — захили се Лейкон към Смайли. — Вечно съобщава нещо.
«Ти май си на път да се пречупиш, Оливър — помисли си Смайли при вида на осветения от лампата отчужден поглед на Лейкон. — Много ти се е насъбрало. — Изпита неочаквано съчувствие: — Не че и на мен не ми е.»
От кухнята пристигна с чая загадъчният Мостин — старателен съвременен на вид младок с панталони клош и кестенява грива. Като го гледаше как оставя таблата, Смайли най-сетне осъзна с кой период от собственото си минало свързваше младежа. Приличаше на един от някогашните любовници на Ан — първокурсник в богословския колеж «Уелс.» Ан го качила случайно на автостоп по магистралата М-4 и впоследствие твърдеше, че го била спасила да не стане обратен.