А Мостин, миг след като приседна, беше хукнал към тоалетната, понеже от притеснение му се беше припикало. В ушите им изтрещя рева на казанчето, способно да заглуши и духов оркестър, и водата загъргори по цялата отходна инсталация на сградата.
Лейкон опипа с пръсти охлузения си врат. После неохотно заразправя:
— Да започнем оттам, Джордж, че… преди три години… скоро след като ти напусна Цирка… твоят приемник Сол Ендърби… твоят достоен наследник… беше притиснат от силно загрижения кабинет… имам предвид «силно загрижени» поради това, че бяха новоназначени министри… да въведе определени съществени промени в разузнавателната дейност. Това ти го съобщавам само за сведение — за бекграунд, Джордж — прекъсна се той сам себе си. — Правя го само от уважение към теб, заради съвместното ни минало, но и заради… — посочи с пръст прозореца — заради онова, което се случи там.
Стрикланд беше разкопчал жилетката си и сега дремеше, полуизлегнал се като преял пътник в първа класа по време на нощен полет. Очичките му обаче не пропускаха и най-малкото движение на Лейкон. Врата се отвори, после се затвори и Мостин пак кацна върху табуретката за пиано.
— Надявам се, че ще запушиш уши и няма да слушаш, Мостин. В момента говоря за висша, най-висша политика. Та една от тези насочени към бъдещето промени, Джордж, се отнасяше до създаването на междуведомствена надзорна комисия, включваща — описа кръг с ръце във въздуха — както представители на парламента в Уестминстър, така и на Министерския съвет в Уайтхол, тоест — и кабинета, и основните му клиенти, и наречена неофициално «Влъхвите». Но забележи, Джордж: инсталирана между разузнавателното братство и кабинета, за да служи и като проводник, и като филтър, и като спирачка. — Едната му ръка продължаваше да е протегната и да раздава метафорите, все едно бяха карти. — Да наднича над рамото на Цирка. Да осъществява контрол, Джордж. Бдителност и отчетност в името на по-прозрачното управление. По израза ти усещам как това хич не ти се нрави.
— Аз съм извън играта — поправи го Смайли. — Не ми се полага да съм съдник.
Изведнъж самият Лейкон придоби ужасено изражение, а тонът му спадна едва ли не до отчаян.
— Ох, защо не можеш да ги чуеш тези нови наши господари, Джордж! Да чуеш само как говорят по адрес на Цирка! Третират ме като момче за всичко, дявол да ги вземе! Знам го. Ежедневно го изпитвам! Подигравки. Подозрения. Пълна липса на доверие дори от самите министри, за които поне се предполага да са по-наясно. Циркът като да се е превърнал в някакво непонятно за тях и неподвластно никому животно. В нещо като частно предприятие на Консервативната партия. Не техен съюзник, а автономна усойница в социалистическото им гнездо. Все едно сме се върнати в трийсетте години на века. Можеш ли да си представиш, че пак повдигат въпроса за въвеждането на наш си британски закон за свободен достъп до информацията, по тертипа на американския? И това — от членове на самия кабинет? За открити изслушвания, за разкрития в печата, само и само масите да не скучаят? Буквално щеше да изпаднеш в шок, Джордж. От болка. Представи си само колко деморализиращо действа това. Нима смяташ, че дори и той, Мостин, щеше да постъпи в Цирка, ако е знаел какъв шум вдига пресата и прочее? Така ли е, Мостин?
Въпросът му като да разтърси Мостин из основи, понеже сериозните му очи — изглеждащи още по-черни на фона на болнаво бледото му лице — станаха съвсем сериозни, а той поднесе палец и показалец към устната си. Но нищо не каза.
— Докъде бях стигнал, Джордж? — изгуби внезапно мисълта си Лейкон.
— До «Влъхвите» — изрече съчувствено Смайли.
— Баба им е влъхва! — подхвърли от дивана личното си съждение за органа Лодър Стрикланд. — Сбирщина от търговци на ватено бельо с ляв уклон. Единствената им цел е да ни дават тон в живота. Как да сме си вършели работата. И да ни перват през пръстите, ако сбъркаме в аритметиката.
Лейкон го изгледа укоризнено, но не взе да му противоречи.
— Едно от не толкова спорните мероприятия, с което «Влъхвите» бяха натоварени, Джордж — едно от основните им задължения… вменено им недвусмислено от нашите господари… и залегнало в съвместно разработената им харта… беше да ни направят инвентаризация. Да подложат на преглед всички активи на Цирка по цял свят и да ги обвържат със законосъобразни съвременни цели. Само не ме питай какво представлява според тях една «законосъобразна съвременна цел». Самият въпрос е изключително дискусионен. Но все пак не бива да съм нелоялен — сети се и се върна към опорните точки: — Достатъчно е да спомена, че прегледът им отне шест месеца и съответната брадва биде размахана. — Тук млъкна и впери поглед в Смайли. — Следиш ли ми мисълта, Джордж? — попита озадачено.