Тъкмо в този момент надали можеше да се прецени дали Смайли изобщо следеше нечия мисъл. Тежките му клепачи се бяха спуснали почти докрай, а малкото, което все още се виждаше от очите му, беше замъглено от дебелите лещи на очилата му. Седеше с изправен гръбнак, но главата му така силно се беше килнала напред, че пълната гуша почиваше върху гръдния му кош.
Лейкон се поколеба още секунда, преди да продължи:
— Та в резултат на цялото това окастряне — на тази инвентаризация, да я наречем — от страна на «Влъхвите», определени видове тайни операции бяха обявени за забранени по същество. Ферботен. Нали така?
Излегналият се на дивана Стрикланд изрецитира списъка с проклятията:
— Край на обратите вербувания. На клопките. На двойните агенти. На фалшивите изменници. На емигрантите. Изобщо — край на всичко, което може да ти дойде наум.
— Я пак кажи — обади се Смайли, сякаш събудил се от дълбок сън.
Подобни конкретни приказки обаче не бяха никак по вкуса на Лейкон и той предотврати повторното им изреждане.
— Моля ти се, дай да не опростяваме излишно нещата, Лодър. Да подходим органично към въпроса. Нека разсъждаваме концептуално. С други думи, Джордж, «Влъхвите» съставиха кодекс — обърна се пак към Смайли. — Списък на забранените дейности. Нали разбираш? — Смайли обаче изчакваше да чуе какво следва по-нататък. — От игла до конец: правомерно и неправомерно използване на агенти, докъде се простират правата ни — или липсата на такива — в шпионирането на останалите страни членки на Британската общност — и прочее. Подслушване, задгранично следене, дезинформация — изобщо една гигантска задача, предприета с голяма смелост. — Тук, за учудване на всички, освен на себе си, Лейкон сплете пръстите на двете си ръце, обърна длани надолу и изпука кокалчетата им с предизвикателно стакато.
И продължи:
— Освен това в списъка на забранените дейности — а той наистина е недоизпипан инструмент, Джордж, без капка уважение към традициите — фигурира, между другото, и класическото използване на двойните агенти. Което според новите ни господари било стигнало до «вманиаченост». Старата игра на превербуване — да обърнеш шпионина и да го пратиш да работи срещу врага ти, — която по твое време минаваше за насъщния хляб на контраразузнаването, в наше време, Джордж, поне според колективното разбиране на «Влъхвите», била изживяла смисъла си. Била неикономична. Нямало нужда от такива хора.
Нов камион слизаше — или се катереше може би — по хълма, виейки на умряло. Чуха как джантите му треснаха в бордюра.
— Ужас — измърмори Стрикланд.
— Или — пак се сещам наслука — край на прекаленото разчитане на емигрантските групи.
Този път обаче липсваше камион, който да направи поантата: остана само потискащата, обвиняваща тишина, последвала отминаването на предишния. Смайли седеше в същата поза — само приемаше, без да дава оценки, съсредоточен изцяло върху Лейкон, заслушан в думите му с изостреното възприятие на слепец.
— За твое сведение — продължи Лейкон, — емигрантските групировки — или ако трябва да съм по-точен, дългогодишните връзки на Цирка с тях — самите «Влъхви» предпочитат да говорят за «зависимост», но лично аз смятам, че терминът е попресилен — опитах се да им го изтъкна, но те не пожелаха да ме изслушат — в днешно време се възприемат като провокационни, насочени против разведряването, подстрекателски. Нищо повече от скъпо струващо чесане на крастата. Така че всеки, който има нещо общо с тях, подлежи на отлъчване. Честно ти казвам, Джордж. Виждаш докъде стигнаха нещата. До каква степен те властват над нас. Представяш ли си!
Лейкон остана прав с разперени ръце, все едно очакваше атаката на Смайли с разголена гръд, без да отлепя поглед от него, а Стрикланд с шотландския си акцент пак взе да преразказва същата истина, но с по-брутален тон:
— Изхвърлиха групите на бунището, Джордж. Всички накуп. По заповед от най-отгоре. Дори на една ръка разстояние не сме можели да контактуваме в бъдеще с тях. Включително и със старите, готови да умрат за славата деятели от рода на покойния Владимир. Всичко за тях е вече прибрано в специален архив на петия етаж, който се заключва с два ключа. Нито един служител няма достъп до него без писменото разрешение на Шефа. С копие към седмичната сводка, която се изпраща на вниманието на «Влъхвите». Гадни времена, Джордж, какво да ти кажа.