— Всичко това е история, Джордж — възрази измъчено Лейкон. — И няма нищо общо с днешния ден.
— В продължение на цели три години Владимир беше най-добрият източник, който някога сме имали по отношение на възможностите и намеренията на Съветите. И то не кога да е, а тъкмо в разгара на Студената война. Близък беше и до разузнаването им, та и за него ни пращаше сведения. Докато по време на служебна командировка в Париж не се реши да се възползва от удалата му се възможност и не избяга. И слава богу, че го направи, иначе много по-отдавна щяха да го пречукат.
На това място Лейкон окончателно се обърка.
— Ама как така по-отдавна? Колко по-отдавна? Сега пък какво искаш да кажеш?
— Това, че в ония времена Циркът се ръководеше от агент на московския Център — с убийствено търпелив тон поясни Смайли. — Извадихме луд късмет, че докато Владимир действаше в наша полза, Бил Хейдън работеше зад граница. Само след някакви си три месеца Бил щеше да го освети до небето.
И понеже Лейкон не намери подходящ отговор, Стрикланд се обади от негово име:
— Стига вече с този Бил Хейдън — изсумтя. — Това, че си имал по-специално вземане-даване с него… — Понечи да продължи, но размисли и се отказа. — Бил Хейдън е мъртъв, по дяволите — заключи мрачно, — заедно с цялата онази проклета епоха.
— Владимир също — допълни тихичко Смайли и отново наложи пауза в спора им.
— Джордж — зарецитира тържествено Лейкон, сякаш едва сега беше намерил нужната му страница в молитвеника. — Ние, Джордж, сме прагматици. Приспособяваме се. А не сме пазачи на някакъв свещен огън. И те моля, препоръчвам ти даже, да запомниш този факт!
Смайли мълчеше, но това не отнемаше от решителността му да довърши некролога на стареца, вероятно усещайки, че с друг можеше и да не го удостоят.
— А като излезе от играта, наистина загуби много от стойността си, както става с всички бивши агенти.
— Оставаше и да не я загуби — добави под сурдинка Стрикланд.
— Заживя в Париж и се включи с цялата си душа и сърце в движението за независимост на Прибалтика. Приемам, че каузата поначало е обречена. Не че Великобритания и до днес не отказва да признае де юре съветската анексия на трите прибалтийски държави, но и това в случая няма значение. Може и да не ти е известно, Оливър, но Естония поддържа съвсем прилична легация и генерално консулство на «Куинс Гейт». Ние обаче явно обичаме да подкрепяме изгубените каузи чак след като загубата им стане окончателна. Но не и преди това. — Пое рязко дъх. — Признавам, че в Париж той основа прибалтийска група, а тя закърня, както винаги се случва с емигрантските групи и обречените каузи. Остави ме, моля ти се, да се доизкажа, Оливър. Знаеш, че много рядко ми се случва да говоря толкова пространно!
— Говори колкото душа ти иска, драги приятелю — отвърна Лейкон и се изчерви, заглушавайки в същото време поредното изпъшкване на Стрикланд.
— Групата се разцепи, избухнаха дрязги. А Владимир бързаше. Мечтата му беше да събере всички фракции под една обща шапка. Фракциите обаче имаха различни интереси и не мирясваха. Стигна се до генерално сражение, имаше пострадали, и накрая французите го изгониха. Преместихме го в Лондон заедно с двама от помощниците му. На стари години Владимир се върна към лутеранската вяра на дедите си и вместо на марксисткия спасител взе да се кланя на християнския месия. Доколкото ми е известно, от нас се очаква да насърчаваме подобни промени. Или и това вече не е наша задача. И ето че стигаме до убийството му. Понеже говорехме за бекграунд, представих ви миналото на Владимир. Сега чакам да ми обясните за какво сте ме викнали.
Звънецът иззвъня съвсем навреме. Бузите на Лейкон все още розовееха, а дишащият тежко Смайли пак се захвана да си бърше очилата. Новакът Мостин отвори почтително вратата и пусна покрай себе си висок куриер мотоциклетист, от чиято облечена в ръкавица ръка висеше връзка ключове. Мостин почтително занесе ключовете на Стрикланд, който се подписа за получаването им и отбеляза факта в бележника си. А куриерът изгледа Смайли продължително, едва ли не с обожание, и си тръгна, оставяйки у Смайли неловкото чувство, че трябваше да го разпознае под всичката му екипировка. Смайли обаче го занимаваха други, далеч по-належащи прозрения. Без капка почтителност Стрикланд стовари ключовете в отворената длан на Лейкон.
— Добре! — прогърмя внезапно гласът на Лейкон. — Хайде сега, Мостин, ти му разправи нещата със свои думи!