5
Застинал по неспецифичен за него начин, седналият Мостин заговори тихо. За да го изслуша, Лейкон се оттегли в ъгъла и замислено сключи ръце под носа си. Стрикланд обаче зае съсредоточено положение с изправен гръбнак и като да си наложи за цел да проверява едновременно със самия Мостин дали думите на младежа не пропускат някой съществен факт.
— Владимир позвъни в Цирка днес към обяд, сър — поде Мостин, при все че не уточни за кого точно беше предназначено обръщението «сър». — Вдигнах слушалката, тъй като бях дежурен по секция «Разни».
Стрикланд го прекъсна с досадна бързина:
— «Вчера» искаш да кажеш. Бъди точен, ако обичаш.
— Извинявайте, сър. За вчера става дума.
— Не допускай повече грешки — предупреди го Стрикланд.
Както обясни Мостин, дежурството по «Разни» се свеждало до това да стоиш в секцията през обедната почивка, а в края на работното време да провериш да не е останало нещо по бюрата или в кошчетата за боклук. Служителите в «Разни» били прекалено нисши по звание, за да им възлагат нощни дежурства, така че нарядът се давал само по обедно време и вечер.
А Владимир, уточни повторно Мостин, се обадил точно през обедната почивка по пъпната връв.
— По «пъпната връв» ли каза? — недоумя Смайли. — Нещо не схващам съвсем какво имаш предвид.
— Става дума за системата, посредством която поддържаме връзка с мъртвите ни агенти, сър — обясни Мостин, после опря пръсти в слепоочията си и измърмори: — Уф, що за глупост. — И направи нов опит: — Имам предвид онези агенти, които вече не са действащи, но ние продължаваме да ги подпомагаме финансово — доизясни нещастният Мостин.
— Значи, той звъни и ти вдигаш — обобщи любезно Смайли. — В колко часа стана това?
— Точно в един и петнайсет, сър. Секция «Разни» много наподобява редакцията на някой голям вестник на Флийт стрийт, ако мога така да се изразя. В помещението има дванайсет бюра, а в дъното е мястото на началник секцията, отделено със стъклена преграда. Телефонът за пъпната връв се заключва в сандъче и ключът обикновено се държи от началник секцията. Единствено по време на обедната почивка го предава на дежурния. Та отключвам аз, значи, кутията и чувам глас с чуждестранен акцент да казва «Ало».
— Карай по-накратко, Мостин — изръмжа Стрикланд.
— И аз му отговорих с «Ало», мистър Смайли. Така ни е наредено. Да не обявяваме от кой номер се обаждаме. При което онзи каза: «Обажда се Грегъри да иска среща с Макс. Моля ви се, имам нещо да му предам. Свържете ме незабавно с Макс, ако обичате». Попитах го, според правилника, откъде се обажда, но той само ме увери, че имал достатъчно монети за по-дълъг разговор. Не ни е указано да проследяваме откъде идат входящите повиквания, пък и то отнема много време. До пъпната връв обаче има електронна картотека с всички работни имена. Казах на човека да изчака и набрах «Грегъри». Това ни е по задължение веднага след като попитаме търсещия ни откъде се обажда. И картотеката ми върна отговор: «Грегъри означава Владимир — бивш агент, бивш съветски генерал, бивш водач на «Група «Рига»».» И ми дава номера на досието. След което написах «Макс» и стигнах до вас, сър. — Смайли кимна едва забележимо. — «Макс означава Смайли.» Накрая набрах «Група «Рига»» и установих, че вие сте били последният й пастир, сър.
— «Пастир» ли каза? — подскочи Лейкон, като да е привидял признак на ерес. — Смайли бил последният й пастир ли, Мостин? Какво, по дяволите…
— Аз пък предполагах, че всичко това ти е вече известно, Оливър — каза Смайли, само и само да го прекъсне.
— Само най-същественото — отвърна му рязко Лейкон. — При криза човек се интересува единствено от най-съществените неща.
Без да изпуска от око Мостин, Стрикланд със своя сбит шотландски акцент подсказа на Лейкон нужното му обяснение:
— Организациите от рода на «Групата» по традиция са имали по двама ръководни офицери. Пощальон, който се е грижил за текущите им проблеми, и пастир, който ги е наблюдавал, без да се намесва в кавгите им. Нещо като баща — каза и кимна от немай-къде на Смайли.
— И кой е вписан в картотеката като последен пощальон, Мостин? — попита Смайли, без да обърне и капка внимание на Стрикланд.
— Естерхази, сър. С работно име «Хектор».
— Но той не поиска да го свържеш с него? — насочи и този си въпрос към Мостин, Смайли, отново пренебрегвайки Стрикланд.
— Не ви разбрах, сър?