— Владимир не поиска да говори с Хектор? С пощальона си? А спомена само моето име. Макс. Само Макс. Сигурен ли си?
— Само с вас искаше да говори, сър, и с никой друг — повтори убедено Мостин.
— Ти водеше ли си записки по време на разговора?
— Обажданията по пъпната връв се записват автоматически, сър. Свързана е и с говорещ часовник, така че е регистрирано и точното време.
— По дяволите, Мостин, разкриваш служебна тайна — сряза го Стрикланд. — Мистър Смайли може да е виден бивш член, но вече не е част от семейството.
— И ти какво направи след това, Мостин? — попита Смайли.
— Съществуващите инструкции не ми дават почти никаква свобода на действията, сър — отвърна Мостин, проявявайки по подобие на Смайли упорито пренебрежение към Стрикланд. — И «Смайли», и «Естерхази» бяха в списъка за изчакване, което ще рече, че връзката с тях се осъществява единствено чрез петия етаж. А шефът на моята секция беше излязъл да обядва и не се предполагаше да се завърне преди два и петнайсет. — Сви рамене. — Така че не ми оставаше друго, освен да бавя топката. Казах му да се обади отново в два и половина.
Смайли се извърна към Стрикланд:
— Доколкото си спомням, ти каза, че всички емигрантски досиета се пазели в специално хранилище?
— Точно така.
— Не се ли предполага това да е отбелязано по някакъв начин в картотеката?
— Нито се предполага, нито е отбелязано — отвърна Стрикланд.
— Точно там е работата, сър — съгласи се Мостин, продължавайки да разговаря само със Смайли. — На въпросния етап нищо не подсказваше, че с Владимир или групата му не следва да се разговаря. Доколкото можех да преценя от картона му в картотеката, реших, че е поредният пенсиониран агент, мъчещ се да ни привлече вниманието я за някакви пари, я защото има нужда от компания или нещо от този род. Такива най-редовно се срещат, най-добре е шефът да си се разправя с него, реших.
— Чието име е забранено да се споменава, Мостин — обади се Стрикланд. — Недей да забравяш.
До този момент Смайли имаше усещането, че недоизказаността на Мостин — начинът, по който очебийно заобикаляше в приказките си някаква опасна тайна — с вероятно старание от негова страна да не изложи проявилия нехайство негов началник. Следващите думи на Мостин обаче тотално прогониха това усещане, тъй като младежът най-старателно се помъчи да подскаже, че вината е във висшестоящия му.
— Проблемът се породи от това, че шефът на секцията се върна от обяда си чак в три и петнайсет, така че, когато Владимир ми позвъни повторно в два и трийсет, наложи се пак да го забаламосвам. При което той побесня — допълни Мостин. — Владимир, имам предвид. Попитах го дали не мога междувременно аз да съм му полезен с нещо, при което той отговори: «Намерете Макс. Само Макс ми трябва. Предайте му, че съм се свързал с определени приятели, а чрез приятелите — и с някои съседи». В картона му имаше обяснения на кодовите думи, които той използва, от които заключих, че «Съседите» означава съветското разузнаване.
Изражението на Смайли беше станало безпристрастно като на китайски мандарин. От предишните емоции нямаше и следа.
— И ти доложи всичко това, както си му е редът, веднага щом шефът ти се върна в три и петнайсет.
— Да, сър.
— А записа пусна ли му?
— Нямаше време да го слуша — отговори безмилостно Мостин. — Трябвало моментално да си ходи, понеже му предстоял дълъг уикенд.
Упоритите недомлъвки на Мостин вече биеха толкова силно на очи, че Стрикланд се почувства длъжен да запълни празнотите.
— Мдаа. Несъмнено, ако търсим изкупителна жертва, Джордж, безспорно е, че шефът на секцията на Мостин се е проявил като монументален глупак — обяви бодро Стрикланд. — Не е поискал досието на Владимир — което, разбира се, така или иначе, е нямало да получи. Не си е направил труда да се запознае с действащите инструкции за контактуване с емигрантите. Да не говорим, че е бил силно овладян и от уикенд треската, та изобщо не е споменал къде може да бъде намерен при нужда. Изобщо, мен ако ме питаш, господ да му е на помощ в понеделник сутринта. Гарантирам ти. Давай по-нататък, Мостин. Слушаме те.
Мостин послушно подхвана наново разказа си.
— Владимир се обади за трети и последен път в три и четирийсет и три, сър — каза, говорейки още по-бавно от преди. — Трябваше да е в три и четирийсет и пет, но явно нервите му не са издържали, затова е икономисал двете минути. — Междувременно Мостин бил получил най-общи напътствия от шефа си, които сега преразказа на Смайли: — Каза, че старецът плачел за бром. Да съм разберял какво изобщо искал дядката и ако съм нямал друг изход, да съм си уговорел среща с него, че да го поуспокоя. Да съм го почерпел едно питие, да съм го потупал по гърба, но да не съм му обещавал нищо, освен да предам по-нагоре онова, което имал да съобщи.