— А именно?
— Да го заберем с кола в единайсет и четирийсет от станцията на метрото «Суис Котидж», сър. И тъкмо се бях наканил да изляза да проверя какво става, по телефона ми се обади мистър Стрикланд и ми заповяда да не мърдам никъде до второ нареждане. — Смайли реши, че Мостин е приключил, но се оказа, че не е съвсем прав. Забравил сякаш че в стаята има и други хора, Мостин бавно клатеше хубавата си глава. — Така и не успях да се видя с него — рече изумено. — Първият ми агент, а аз така и не успях да се срещна, да разбера какво е искал да ми предаде. Първият ми агент, а ето че е мъртъв. Направо не мога да го повярвам. Голям неудачник излязох. — Главата му продължи да се върти дълго след като спря да говори.
Лейкон добави кратък послепис:
— В наше време Скотланд Ярд разполага с компютър, Джордж. Патрулиращите из парка полицаи намерили трупа, отцепили района и щом вкарали името му в компютъра, нещо светнало ли, цифри ли някакви изскочили, не мога да ти кажа, но те веднага разбрали, че фигурира в специалния ни списък. Оттам нататък всичко тръгнало като по часовник. Началникът на полицията се обажда в Министерството на вътрешните работи, от министерството звънят в Цирка…
— А оттам ми се обаждате вие — довърши Смайли. — Но защо, питам аз? Защо? Кой даде идеята да ме въвлечете в тази история?
— Има ли значение, Джордж?
— Ендърби ли?
— Ами щом толкова държиш да знаеш: да, Сол Ендърби. Чуй какво ще ти кажа, Джордж.
Най-сетне настъпи и звездният миг на Лейкон. Проблемът, какъвто и да беше, бе поставен пред тях, очертан, макар и не напълно дефиниран. Забравиха за Мостин. Лейкон стоеше самоуверен над седналата фигура на Смайли, присвоил си правата на стар приятел.
— При сегашното положение, Джордж, мога да се явя пред «Влъхвите» и да им кажа: «Разследвахме случая и установихме, че ръцете на Цирка са чисти». Спокойно мога да отчета: «Циркът не е насърчавал тези хора, пито техния водач. В продължение на цялата изминала година нито сме му плащали, нито сме го подпомагали!», най-честно и откровено. Циркът не притежава нито квартирата, нито колата му, не му е плащал наема, не е плащал за образованието на копелетата му, не е пращал цветя на любовницата му и изобщо не е поддържал някогашните — укорими от днешна гледна точка — връзки с него или със сподвижниците му. Той е свързан единствено с миналото. Дори ръководилите го служители са се оттеглили окончателно от сцената — става дума за теб и Естерхази — и нямаме нищо общо и с тях. С чиста съвест мога да положа ръка върху сърцето си, докато им го съобщавам. И на «Влъхвите», и — ако се наложи — лично на министъра.
— Не разбирам логиката ти — отказа умишлено да проумее думите му Смайли. — Владимир все пак беше наш агент. И е имало нещо, което е настояват да ни предаде.
— Наш бивш агент, Джордж. И откъде можем да сме сигурни, че е държал да ни предава нещо? Не сме му поставяли никаква задача. Ама бил казал, че е спешно, та дори споменал за съветското разузнаване. Куп бивши агенти ни ги разправят такива приказки, когато молят да им отпуснем малко парици!
— Владимир не беше такъв — каза Смайли.
Лейкон обаче беше роден за софистични спорове: в тази естествена среда той дишаше свободно, летеше и плуваше — и изобщо в целия Уайтхол нямаше кой да му съперничи в засуканите спорове.
— Да не искаш да кажеш, Джордж, че трябва да отговаряме за всеки бивш наш агент, проявил глупостта да се разхожда посред нощите из ставащите все по-опасни незастроени райони на Лондон! — И протегна умолително ръце. — Добре, ти ми кажи как да постъпя, Джордж. Ти избери вместо мен. От една страна, Владимир е пожелал да си поговорите двамата. Вече сте в пенсия, ще размените по някоя и друга приказка за доброто старо време, какво лошо има в това? Но за да направи искането си по-привлекателно, е подхвърлил — както всеки от нас би постъпил, — че има да ти съобщава нещо важно. Кое му е тук необичайното? Всички го правят. От тази гледна точка министърът ми ще заеме нашата страна. Без да хвърчат глави, без стойки, без истерии в Министерския съвет. Ще ни съдейства да погребем случая. Без нищо да прикриваме умишлено, разбира се. Но ще съм му дал възможност да направи разумна преценка. Дори ако успея да го хвана в добро разположение на духа, току-виж решил, че въобще не се налага да занимаваме «Влъхвите» с цялата тази история.
— Дай боже! — припя Стрикланд.
— Но пък от друга страна — не се предаваше Лейкон, ами мобилизира цялата си убедителност, за да нанесе победния удар, — ако нещата се развонят, Джордж, и на министъра му хрумне, че злоупотребяваме с доверието му в желанието ни да забършем следите от наша провалила се неоторизира авантюра — Лейкон пак беше закрачил напред-назад, мъчейки се сякаш да подмине въображаемо тресавище, — и ако се развихри някой скандал, Джордж, в хода, на който се докаже, не Циркът — говоря за бившата ти служба, Джордж, която, убеден съм, не си престанал да обичаш — е бил замесен с прословута с реваншизма си, неконтролируема, шумна и готова да минира разведряването емигрантска организация с какви ли не анахронистични мании, жалка отрепка от най-лошите години на студената война, абсолютно олицетворение на всичко, с което нашите господари са ни наредили да нямаме нищо общо… — Лейкон беше се добрал до своя си ъгъл на стаята, леко изместен встрани от кръга светлина. — И ако има загинал, Джордж, и опит за прикриване на случая, каквито обвинения неминуемо ще последват — с всичкия породен от това шум в пресата, — няма да се учудя, ако точно заради този скандал чашата прелее. Нашата служба е все още неукрепнало дете, Джордж, болнаво дете с отчайващо деликатна конструкция, намиращо се в ръцете на тези непознаващи го хора. Толкова е слабо, че на този етап от прераждането й и най-обикновената настинка може да се окаже пагубна. А стигне ли се дотам, твоето поколение ще носи доста голяма част от вината. И ти, като всички нас, носиш своя дълг. И своята преданост.