«Дълг към кое? — възникна въпрос в онази част на Смайли, която понякога се явяваше страничен наблюдател на събитията. — Преданост към кого?»
«Няма преданост без измяна», повтаряла му беше на младини Ан при всеки негов плах опит да я укори за изневерите й.
За известно време настъпи мълчание.
— А оръжието? — попита накрая Смайли с тона на човек, който подлага своя теория на проверка. — Какви обяснения ще предложиш в това отношение, Оливър?
— Кое оръжие? Никакво оръжие не е носел. Застреляли са го. Най-вероятно собствените му другарчета конспираторчета. Да не говорим за апетита му към чуждите булки.
— Да, наистина са го застреляли — съгласи се Смайли. — В лицето. Почти от упор. С куршум с изместен център на тежестта. След което са го преджобили набързо. И са му взели портфейла. Така поне гласи полицейската диагноза. Нашата диагноза обаче би била по-друга, нали, Лодър?
— По никакъв начин — изгледа го сърдито през кълбетата цигарен дим Стрикланд.
— Е, поне моята би се различавала.
— Дай да я чуем тогава, Джордж — предложи великодушно Лейкон.
— Оръжието, с което е бил убит Владимир, се използва редовно от московския Център за покушения — каза Смайли. — Обикновено е скрито или във фотоапарат, или в дипломатическо куфарче, или нещо подобно. Куршумът с изместен център на тежестта се изстрелва от упор. С цел да унищожи физиономията, да накаже човека и да служи като предупреждение към другите. Ако не ме лъже паметта, такова оръжие беше изложено на показ и в Сарат, в тамошния «черен музей» в съседство с бара.
— И досега си стои там. Голям ужас е — обади се Мостин.
Стрикланд дари Мостин с презрителен поглед.
— Чакай малко, Джордж! — възкликна Лейкон.
Смайли зачака, знаейки прекрасно, че в това му настроение Лейкон можеше да се закълне, че и «Биг Бен» не съществува.
— Всички тези хора — тези емигранти, — сред които и този нещастен човек, нима те всички не са дошли от Русия? Не допускаш ли, че поне половината не са свързани с московския Център — независимо дали знаем за това, или не? Искам да кажа, че подобно оръжие — не че приемам правотата ти, разбира се — в техните среди сигурно се намира и под път, и над път!
«Срещу глупака и боговете са безсилни», помисли си Смайли; само дето Шилер е пропуснал да добави «и бюрократа». А Лейкон в момента говореше на Стрикланд:
— Лодър. Все още неизпълнена е задачата за предупреждението до пресата да не разгласява случая. — Думите му прозвучаха заповедно. — Няма да е зле пак да се свържеш с тях, да видиш докъде са стигнали.
Стрикланд послушно се отправи по чорапи към другия край на стаята и набра нечий номер по телефона.
— А ти, Мостин, май ще е най-добре да прибереш тези неща в кухнята. Няма смисъл да оставяме ненужни следи, нали така?
След като и Мостин се махна, Смайли и Лейкон изведнъж останаха на четири очи.
— Така че «да» ли е отговорът ти, или «не»? — попита Лейкон. — Ще трябва да почистим подире му. Да дадем нужните обяснения на пощенския разносвач, на млекаря, на приятелите му и изобщо на всички лица, чиито услуги е ползвал. А никой не познава тези подробности по-добре от теб. Абсолютно никой. От полицията обещаха да ти осигурят известно време, през което никой да не безпокои действията ти. Не че ще се бавят излишно — просто ще се придържат към установените процедури и няма да форсират нещата. — Лейкон подскочи нервно към креслото на Смайли и приседна неловко на страничната облегалка. — Джордж. Ти нали си им бил пастир. По този повод те моля да отидеш и да прочетеш опелото. Той нали с теб е искал да се срещне, Джордж. Не с нас. С теб.