На вратата се звънна. Не беше възможно това да е Мими, защото току-що беше приключил телефонния разговор с него. Всъщност беше точно той.
— Летя ли от Вигата до Маринела?
— Не бях във Вигата.
— Къде беше?
— Тук наблизо. Обадих ти се от мобилния си телефон. От един час се въртя наоколо.
Хм, значи, Мими беше обикалял из околностите, преди да се реши да му се обади. Знак, че нещата бяха по-сериозни, отколкото предполагаше.
Внезапно го обзе ужасната мисъл дали Мими не се е разболял заради това, че се срещаше с курви.
— Добре ли си със здравето?
Мими го погледна смаяно.
— Със здравето? Да.
О, боже… Ако това, което го мъчеше, не се отнасяше до тялото, означаваше противоположното. Душата? Духът? Майтап ли иска да си прави с него? Какво общо има той с тези материи?
Докато отиваха към верандата, Мими каза:
— Ще ми направиш ли услуга да ми донесеш два пръста уиски без лед?
Явно искаше да си даде кураж! Монталбано започна да се чувства изключително изнервен. Сложи бутилката и чашата пред него, остави го да си налее значително количество и да заговори.
— Мими, изчака ми се чакалото. Казвай веднага какво, по дяволите, става?
Ауджело изпи чашата на една глътка и гледайки към морето, каза с много тих глас:
— Реших да се оженя.
Монталбано реагира импулсивно, в плен на неудържимата си ярост. С лявата си ръка избута от масата чашата и бутилката, докато използваше дясната, за да плесне як шамар върху бузата на Мими, който междувременно се беше обърнал към него.
— Лайнар! Какви идиотщини си тръгнал да ми говориш? Няма да те оставя да направиш подобно нещо, докато съм жив! Няма да ти го позволя! Как може да ти мине през ума подобна мисъл? Какъв ти е мотивът?
Междувременно Ауджело се беше изправил, допрял раменете си до стената, и с ръка върху зачервената си буза, го гледаше с облещени и ужасени очи.
Комисарят успя да се овладее и усети, че е прекалил. Приближи се към Ауджело с протегнати ръце. Мими се залепи още по-плътно към стената.
— Салво, в твой интерес е да не ме докосваш.
Значи, беше сигурно, че болестта на Мими е заразна.
— Каквото и да ти е Мими, винаги е по-добро от смъртта.
Ченето на Мими буквално увисна надолу.
— Смърт? Кой е говорил за смърт?
— Ти! Ти току-що ми каза: „Искам да се застрелям“8. Или го отричаш?
Мими не му отговори, започна да се смъква с гръб покрай стената. Сега държеше с двете си ръце корема, сякаш беше обзет от непоносима болка. Сълзи заизскачаха от очите му и започнаха да се стичат покрай носа му. Комисарят почувства, че го обзема паника. Какво да прави? Да извика доктор? Кого ли можеше да събуди по това време? Междувременно Мими се беше изправил, с един скок прескочил перилата, вдигнал бутилката от пясъка, която беше останала непокътната, и без да я опира в устните, я изсипваше в гърлото си. Монталбано се беше превърнал в камък. След това потрепна, чувайки, че Ауджело започва да лае. Не, не лаеше. Смееше се. И защо ли, по дяволите, му беше толкова смешно? Най-накрая Мими успя да произнесе:
— Казах „женя“, Салво, а не „застрелям“!
В същия миг комисарят почувства облекчение и яд едновременно. Влезе вътре, отиде в банята, сложи си главата под студената вода и стоя така доста време. Когато се върна на верандата, завари Ауджело отново седнал. Монталбано изтръгна бутилката от ръката му, доближи я до устата си и я допи.
— Отивам да взема още една.
Върна се с чисто нова неотваряна бутилка.
— Знаеш ли, Салво, когато реагира по този начин, ме обзе дяволски страх. Помислих си, че си педал и си се влюбил в мен!
— Разкажи ми за момичето — отряза го Монталбано.
Казваше се Ракеле Дзумо. Запознал се с нея във Фела, в дома на приятелите си. Била дошла да види родителите си. Работела обаче в Павия.
— Какво работи в Павия?
— Искаш ли да се посмееш, Салво? Полицейски инспектор е!
8
Sposare, sposarsi (женя, женя се) и sparare, spararsi (застрелвам, застрелвам се) са близки по звучене, но различни по смисъл глаголи в италианския език и оттам идва недоразумението. — Б.пр.