— Комисерият лично и пирсонално пристигна!
Само за миг тази детска градина се превърна, необяснимо защо, в бойно поле. С бутане, спъване, дърпайки се взаимно кой за ръката, кой за сакото, всички присъстващи атакуваха комисаря, опитвайки се да се докопат първи до него. И по време на стълкновението говореха и кряскаха, оглушавайки Монталбано с глъчка, която беше напълно неразбираема.
— Какво става тук? — попита той с войнствен глас.
Настъпи относително спокойствие.
— Моля ви, без никакви пристрастия! — каза мъж, почти като джудже, заставайки под носа му. — Да се спазва процедурата и хората да се викат по азбучен ред!
— Не, господа, в никакъв случай! Повикването да става по възраст! — обяви ядосано друг.
— Вие как се казвате? — попита комисарят полуджуджето, което беше успяло да заговори първо.
— Казвам се Луиджи Абате — каза, оглеждайки се наоколо, сякаш да отхвърли някое опровержение.
Монталбано се самопохвали, че е спечелил баса със себе си. Беше си казал, че полуджуджето, привърженик на повикването по азбучен ред, със сигурност носи фамилията Абате или Абете, изключвайки възможността, че в Сицилия може да има имена като това на Алвар Аалто11.
— А вие?
— Артуро Дзота. И съм най-старият от всички присъстващи.
Дори и за втория не беше сбъркал.
Едва-едва пробивайки си път през тези десетина души, които изглеждаха все едно са стотина, комисарят се барикадира в кабинета си с Фацио и Галуцо, оставяйки Катарела на стража, за да обуздава „парламентарните безредици“.
— Как така всички вече са тук?
— Комисарю, ако искате да узнаете истината, още в осем тази сутрин се появиха четирима от привиканите, двама мъже със съпругите си. Какво да правиш, стари са, страдат от безсъние, а пък и любопитството ги изяжда с парцалите. Представете си само, оттатък има и една семейна двойка, която трябваше да дойде в десет часа — обясни Фацио.
— Слушайте, хайде да се уговорим така. Свободни сте да им задавате въпросите, които намирате за уместни. Но има и няколко наложителни. Водете си бележки. Първи въпрос: познавали ли са семейство Грифо преди екскурзията. Ако да — къде, как и откога? Ако някой каже, че е познавал Грифо отпреди, не го пускайте да си ходи, защото искам да говоря с него. Втори въпрос: къде са седели Грифо в автобуса както на отиване, така и на връщане. Трети въпрос: Грифо говорили ли са с някого по време на екскурзията. Ако е така — с кого? Четвърти въпрос: могат ли да кажат какво са правили Грифо през деня, прекаран в Тиндари. Срещали ли са се с хора? Ходили ли са в някой частен дом? Всякакви сведения относно това са съществени. Пети въпрос: знаят ли дали Грифо са слизали от автобуса по време на едно от трите извънредни спирания, направени на връщане по искане на пътниците. Ако — да, на кое от трите? Видели ли са ги да се качват обратно? Шести и последен въпрос: забелязали ли са ги след пристигането на автобуса във Вигата.
Фацио и Галуцо се спогледаха.
— Май ви се върти в ума, че на Грифо им се е случило нещо по пътя на връщане — каза Фацио.
— Това е само хипотезата, върху която трябва да работим. Ако някой ни потвърди, че ги е видял спокойно да си слизат във Вигата и да се връщат у дома си, тогава тази хипотеза можем спокойно да си я заврем на онова място. И ще се наложи да започнем всичко отначало. Препоръчвам ви нещо: старайте се да не правите грешки, защото сме загубени, ако им оставим поле за изява на тези старци, тогава е възможно да ни разкажат историята на целия си живот. Още една препоръка: разпитвайте семейните двойки така, че единият от вас да разговаря със съпругата, а другият — със съпруга.
— И защо? — попита Галуцо.
— Защото иначе биха се влияли един от друг, дори и да го правят съвсем чистосърдечно. На вас ви се пада да се заемете с по трима на калпак, а аз с останалите. Ако правите както ви казах, а и Богородица е на наша страна, бързо ще свършим.
Още при първия разпит комисарят се убеди, че почти със сигурност е сбъркал прогнозата и че всеки диалог много бързо може да се превърне в нелепица.
— Запознахме се преди малко. Казахте ми, че се казвате Артуро Дзота, така ли е?
— Разбира се, че е така. Артуро Дзота, син на Джовани. Баща ми имаше братовчед, който беше калайджия. И често го бъркаха с него. Татко обаче…
— Господин Дзота, аз…
— Също исках да ви кажа, че изпитвам много голямо удовлетворение.