— Не, но заради това, че работата му е била свързана с компютри…
— Мими, получавал ли си някога любовни писма?
— Разбира се.
— И какво си направил с тях?
— Някои пазя, други — не.
— Защо?
— Защото имаше важни, които…
— Спри дотук. Каза „важни“. Заради това, което са съдържали, естествено, но също и заради начина, по който са били написани, заради почерка, грешките, задраскванията, главните букви, започването на нов ред, цвета на хартията, адреса върху плика… Всъщност, гледайки писмото, е било лесно да си спомниш за човека, който го е написал. Вярно ли е, или не?
— Вярно е.
— Но ако го качиш на компютъра, това писмо губи всякаква стойност, може би не цялата си стойност, но по-голямата част. Губи дори и всякаква доказателствена стойност.
— Извинявай, но в какъв смисъл?
— Че дори и да искаш, не можеш да му направиш калиграфска експертиза. Но във всички случаи, да разполагаш с копие от писмото, набрано на компютъра, винаги е по-добре, отколкото нищо.
— Не те разбрах, извинявай.
— Да предположим, че връзката на Санфилипо е опасна, не като тези на Дьо Лакло15.
— Кой е този Дьо Лакло?
— Няма значение. Казах „опасна“ в смисъл че ако бъде разкрита, може да свърши отвратително, с убийство. Изглежда, Санфилипо си е мислил, че ако ги разкрият, предаването на автентичните писма би могло да им спаси живота. Накратко казано, той ги качва в компютъра си, а пакета с оригиналите оставя на видно място, готов за размяната.
— Което обаче не се е случило, тъй като оригиналните писма са изчезнали и той пак е бил убит.
— Така е. За едно нещо съм убеден, а именно че Санфилипо, въпреки знанието си, че рискува, заплитайки се в тази връзка, е подценил самия риск. Имам усещането, но е само усещане, обърни внимание, че не става въпрос само за евентуалното отмъщение на измамен съпруг. Но нека продължим напред. Казах си, ако Санфилипо се е лишил от възкресяващите спомените възможности, подсказани от саморъчно написаното писмо, възможно ли е тогава да не е държал нито една снимка или някакво изображение на любовницата си? И така се сетих за видеокасетите, съхранявани тук.
— И си дошъл да ги гледаш.
— Да, но забравих, че веднага щом се загледам в някой порнофилм, незабавно ми се доспива. Гледах тези записи с различни жени, направени лично от него. И не го мисля за толкова глупав.
— Какво значи това?
— Значи, че трябва да е взел някакви предохранителни мерки, за да избегне някой чужд човек веднага да открие коя е тя.
— Салво, може да е от умората, но…
— Мими, касетите са трийсет и трябва да бъдат изгледани всичките до една.
— Всичките?!
— Да, и ще ти обясня защо. Касетите са три вида. Пет са записани от Санфилипо и документират неговите деяния с пет различни жени. Единайсет са касетите с порно, които са купени отнякъде. Десет са с американски филми за домашно видео. Трябва, както ти казах, да се изгледат всичките.
— Все още не мога да разбера защо трябва да се губи цялото това време. В касетите, които се продават на пазара, има нормални или порнофилми и върху тях не може да се прави повторен запис.
— Тук грешиш. Може. Достатъчно е да обработиш касетата по определен начин, преди време ми го обясни Николо Дзито. Санфилипо може да е прибегнал към тази система: взема лентата на някой филм, откъде да знам кой, „Клеопатра“ например, оставя я да се върти четвърт час, след това я спира и започва да записва отгоре онова, което иска. Какво става? Става, че някой външен човек слага касетата във видеото, убеден е, че е „Клеопатра“, спира я, изважда я и слага друга. А всъщност точно там е онова, което са търсили. Ясен ли съм?
— Достатъчно — каза Мими. — Толкова, че да ме убеди да изгледам всички ленти. А дори и да ги превъртам напред на бързи обороти, със сигурност ще се окаже продължителна работа.
— Въоръжи се с търпение — беше коментарът на Монталбано.
Обу си обувките, завърза си връзките и си облече сакото.
— Защо се обличаш? — попита Ауджело.
— Защото си отивам вкъщи. Тук ще останеш ти. Впрочем теб те е осенила идеята коя може да е жената и си единственият, който може да я разпознае. Ако я откриеш в една от тези ленти, а аз съм сигурен, че ще я намериш, обади ми се по всяко време. Забавлявай се.
Излезе от стаята още преди Ауджело да има време да отвори уста.