— Ама как така? — започна да протестира Ауджело. — Няма ли да продължим? След като ти казах, че я гледах с прескачане!
— Ще я видиш изцяло, когато станеш добро дете. Междувременно, в състояние ли си да направиш обобщение на онова, което си успял да видиш?
— Продължава така: бюст, пъп, коремче, венерин хълм, бедра, крака, ходила. След това тя се обръща и той я заснема в пълен план отзад. Накрая тя се връща към позата си по гръб, поляга още по-добре, слага си възглавницата под задника и отваря крака, колкото е достатъчно камерата да…
— Добре, добре — прекъсна го Монталбано. — И нищо друго ли не се случва? Мъжът изобщо ли не се вижда?
— Изобщо. И нищо друго не се случва. Затова ти казах, че не е порнографска работа.
— Не?
— Не. Този запис е ода на любовта.
Мими имаше право и Монталбано не му отвърна.
— Искаш ли да ми представиш госпожата? — попита.
— С истинско удоволствие. Казва се Ваня Титулеску, на трийсет и една години, румънка.
— Бежанка?
— В никакъв случай. В Румъния баща й е бил министър на здравеопазването. Тя самата е дипломиран лекар, но тук не практикува. Бъдещият й съпруг вече е бил знаменитост в своята област, когато е поканен в Букурещ за цикъл от лекции. Влюбват се, или поне той се влюбва в нея, довежда я в Италия и се женят. Въпреки че е с двайсетина години по-възрастен от нея. Момичето обаче се е възползвало незабавно от възможността.
— Откога са женени?
— От пет години.
— Ще ми кажеш ли кой е съпругът й? Или искаш да ми разкриваш историята на порции?
— Професор доктор Еудженио Иняцио Ингро, магьосникът по трансплантации.
Известно име, появяваше се по вестниците и по телевизията. Монталбано се опита да възкреси спомена си за него. В съзнанието му се появи мътната картина на висок, елегантен и несловоохотлив мъж. Наистина беше считан за хирург с вълшебни ръце, канеха го да оперира из цяла Европа. Имаше си и собствена клиника в Монтелуза, където беше роден и все още пребиваваше.
— Имат ли деца?
— Не.
— Извинявай, Мими, но цялата тази информация тази сутрин ли я събра, след като изгледа лентата?
Мими се усмихна.
— Не, поинтересувах се, след като се убедих, че жената от писмата е тя. Лентата беше само потвърждение.
— Какво друго знаеш?
— Че тук, в нашия край, и по-точно между Вигата и Сантоли, имат вила край морето с малък частен плаж. Разбира се, същата, в която са направили записа, възползвайки се от някое пътуване на съпруга й извън Монтелуза.
— Той ревнив ли е?
— Да. Но не прекалено. Може би защото не събрах клюки за нея, че му слага рога. Тя и Санфилипо са се оказали много дискретни, за да не излезе наяве нищо за връзката им.
— Ще ти задам един по-конкретен въпрос, Мими. Професор Ингро способен ли е да убие или да накара да убият любовника на съпругата му, ако разбере за изневярата?
— Защо се обръщаш към мен? Това е въпрос, който би трябвало да зададеш на Ингрид, която й е приятелка. Впрочем кога ще се видиш с нея?
— Бяхме се уговорили за тази вечер, но трябваше да го отложа.
— Ах, да, спомена ми за някаква важна работа, нещо, което трябвало да свършим на здрачаване. За какво се отнася?
— Сега ще ти кажа. Касетата я остави тук, при мен.
— Искаш да я покажеш на шведката ли?
— Разбира се. И така, приключвайки временно случая, ти какво мислиш за убийството на Нене Санфилипо?
— Какво трябва да мисля, Салво? По-ясно от това! Професор Ингро разбира по някакъв начин за любовната интрига и поръчва убийството на младежа.
— А защо не и нейното?
— Защото е щяло да стане огромен скандал, международен. А той не може да слага петна върху личния си живот, защото това може да доведе до намаляване на печалбите му.
— Не е ли богат?
— Много е богат. Поне би могъл да бъде, ако не страдаше от мания, която да му изяжда купища пари.
— Играе комар ли?
— Не, не играе. Може би само на Коледа на „Черен Петър“. Манията му са картините. Говорят, че в сейфовете на много банки са оставени картини, негова собственост, които са с огромна стойност. Не може да се владее пред картина, която му харесва. В състояние е дори да плати на някого, за да му я открадне. Злите езици разказват, че ако собственикът на някое платно на Дега му предложи размяна със съпругата му Ваня, би приел, без да се колебае. Какво ти е, Салво? Не ме ли чуваш?