Ауджело беше забелязал, че началникът му витае из облаците. В действителност комисарят се питаше: защо винаги щом се споменеше Ваня Титулеску, му изплуваше все една и съща асоциация, свързана с живописта?
— Струва ми се, че започвам да разбирам — каза Монталбано, — според теб убийството на Санфилипо е поръчано от доктора.
— Е, кой друг, ако не той?
Мисълта на комисаря се насочи към снимката, която все още стоеше на нощното му шкафче. Остави обаче тази мисъл да отлети, защото първо трябваше да изчака отговора на Катарела, новия оракул.
— И така, ще ми кажеш ли каква е тази работа, която трябва да вършим довечера? — попита Ауджело.
— Тази вечер? Нищо, трябва да отидем да заловим Япикину, обожаемия внук на Балдучо Синагра.
— Този, който се укрива от правосъдието ли? — попита Мими, скачайки на крака.
— Него, да, господине.
— А ти знаеш ли къде се крие?
— Все още не, но ще ни го каже един свещеник.
— Един свещеник? Ама що за дивотия е тази история? Сега ми я изложи цялата отначало, без да пропускаш нищо.
Монталбано започна отначало и не пропусна нищо.
— Света Богородице! — изрече накрая Ауджело, хващайки се за главата със стиснати юмруци. Изглеждаше като илюстрация към раздел „Уплаха“ от наръчник по актьорско майсторство от деветнайсети век.
12
Катарела погледна най-напред снимката, както правят късогледите, прилепвайки я към очите си, след това, както правят далекогледите, като я държеше на разстояние, отговарящо на цялата дължина на ръцете му. Накрая нацупи устни.
— Комисерийо, със скенера, който имам, със сигурност, ама сигурно, той няма да успее. Трябва да я занеса на моя доверен приятел.
— Колко време ще ти отнеме?
— Не повече от час-два, комисерийо.
— Върни се колкото е възможно по-бързо. Кой ще те замести в телефонната централа?
— Галуцо. Ах, комисерийо, трябваше да ви кажа, че господин сиракът ви чака от ранни зори, иска да ви говори.
— Кой е този сирак?
— Грифо се казва, онзи, на когото са убили таткото и майката. Тоя, който казва, че не разбира какво говоря.
Давиде Грифо беше целият в черно, в строг траур. Разрошен, с ужасно смачкани дрехи и изражение на съсипан човек. Монталбано му подаде ръка и го покани да седне.
— За официалното разпознаване ли ви извикаха?
— За съжаление, да. Пристигнах в Монтелуза вчера в късния следобед. Заведоха ме да ги видя. След това… след това се върнах в хотела, хвърлих се на леглото, така както си бях, защото, се чувствах зле.
— Разбирам.
— Има ли нещо ново, комисарю?
— Все още нищо.
Погледнаха се в очите, и двамата обезсърчени.
— Знаете ли… — започна Давиде Грифо. — Очаквам с безпокойство да хванете убийците, но не е от желание за отмъщение. Бих искал само да разбера защо са го направили.
Беше искрен, дори и той не знаеше за онази, която Монталбано наричаше тайната болест на родителите му.
— Защо ли са го направили? — попита отново Давиде Грифо. — За да откраднат портфейла на татко или дамската чанта на мама?
— Какво? — каза комисарят.
— Не го ли знаехте?
— Че са отмъкнали портфейла и чантата ли? Не. Бях сигурен, че ще намерят чантата под тялото на госпожата. И не съм поглеждал в джобовете на баща ви. Впрочем нито чантата, нито портфейлът щяха да са от значение.
— Така ли мислите?
— Разбира се. Онези, които са убили родителите ви, щяха да подхвърлят портфейла и чантата, за да бъдат евентуално намерени, но както се следва — почистени от всичко, което може да ни насочи по следите им.
Давиде Грифо се отнесе в някакъв свой спомен.
— Мама никога не се разделяше с чантата си, понякога я вземах на подбив за това. Питах я какви съкровища къта в нея. — Връхлетя го изневиделица вълна от мъка и от дълбочината на гърдите му излезе нещо като ридание. — Извинете ме, но ми върнаха личните им вещи, дрехите, дребната сума, която баща ми е имал в джоба си, брачните халки, ключовете от вкъщи… И така, дойдох да се срещна с вас, за да ви помоля за разрешение… всъщност дали ще мога да отида в апартамента и да започна да правя инвентаризация…
— Какво мислите да правите с жилището? Собствено ли е било?
— Да, бяха го купили с големи лишения. Когато му дойде времето, ще го продадем. Нямам вече причини да се връщам във Вигата.