Директорът се изправи, заобиколи бюрото си, погледна комисаря от долу нагоре и му стисна ръката.
— Може ли да ми дадете разпечатката? — попита Монталбано.
— Не — отговори нелюбезно копелето Савоя.
Комисарят излезе от кабинета му и веднага щом стъпи на тротоара, си запали цигара. Беше познал, че са се погрижили да изчезне спестовната книжка, защото тези четирийсет и осем милиона лири бяха симптомът на смъртоносната болест на семейство Грифо.
Десетина минути след като се върна в полицейското управление, пристигна и Катарела с опечалена физиономия, сякаш е преживял земетресението в Казамичола през 1883 година. Държеше снимката в ръката си и я постави на бюрото му.
— Дори и със скенера на доверения ми приятел не става. Ако искате, ще я занеса на Чико де Чико, защото онова нещо с криминолога ще бъде утре.
— Благодаря ти, Катаре, лично ще му я занеса.
„Салво, защо не се научиш да боравиш с компютъра? — беше го попитала веднъж Ливия. И беше добавила: — Знаеш ли колко проблеми ще си разрешиш!“
Но ето, междувременно компютърът не беше успял да разреши този малък проблем, а само му беше загубил времето. Обеща си да го каже на Ливия просто така, за да поддържа жива полемиката между тях.
Сложи в джоба си снимката, излезе от полицейското управление и се качи в колата. Реши обаче да мине през улица „Кавур“, преди да отиде в Монтелуза.
— Господин Грифо е горе — уведоми го портиерката.
Давиде Грифо дойде да му отвори по риза, а в ръката си държеше четка, защото почистваше апартамента.
— Имаше много прах.
Настани го да седне в трапезарията. Върху масата бяха натрупани документите, които комисарят преди малко му беше дал. Грифо забеляза погледа му.
— Имате право, комисарю. Спестовната книжка я няма. Искахте нещо да ми кажете ли?
— Да, че ходих до пощата и поисках да ми дадат информация каква е била сумата, която родителите ви са имали в книжката.
Грифо направи жест, с който сякаш искаше да каже, че дори няма смисъл да се говори за това.
— Няколко лири, нали?
— За да сме точни, деветдесет и осем милиона и триста хиляди лири.
Давиде Грифо пребледня.
— Това е някаква грешка! — заекна той.
— Никаква грешка, повярвайте ми.
Давиде Грифо усети, че колената му омекват като извара, и се строполи върху един стол.
— Как е възможно?
— Последните две години баща ви е внасял всеки месец по два милиона. Имате ли идея кой може да му е давал тези пари?
— Никаква идея нямам! Никога не са ми споменавали да имат някакви допълнителни приходи. Не мога да го проумея. Два милиона лири на месец е една добра заплата. И как е могъл баща ми да ги печели?
— Не е казано, че е било заплата.
Давиде Грифо прежълтя още повече и както беше объркан в началото, сега изглеждаше очевидно изплашен.
— Мислите ли, че може да има връзка?
— Между двата милиона лири на месец и убийството на вашите родители ли? Това е възможност, която трябва да се вземе под сериозно внимание. Точно затова са се погрижили спестовната книжка да изчезне, за да не си помислим за някаква причинно-следствена връзка.
— Но ако не е било заплата, тогава какво е било?
— Хм… — каза комисарят. — Ще направя предположение, но преди това трябва да ви попитам за нещо и ви моля да бъдете искрен. Баща ви за пари би ли извършил безчестие?
Давиде Грифо не отговори веднага.
— Така ми е трудно да преценя… Но мисля, че не би извършил. Макар че беше, как да кажа, уязвим.
— В какъв смисъл?
— Той и мама бяха много вкопчени в парите. И така, какво е предположението ви?
— Например баща ви да е бил подставено лице на някого, който се е занимавал с нещо незаконно.
— Татко не би го направил.
— Дори и ако нещата са му били представени като легални?
Този път Грифо не отговори. Комисарят се изправи.
— Ако ви мине през ума някакво възможно обяснение…
— Разбира се, разбира се — каза Грифо отнесено. Изпрати Монталбано до вратата. — Спомних си нещо, което мама ми каза миналата година. Бях дошъл да ги видя, а тя в момент, в който татко го нямаше, ми рече с тих глас: „Когато нас вече няма да ни има, ще получиш една хубава изненада“. Но мама, горкичката, понякога не беше с ума си. Никога повече не се върна към тази тема. А аз напълно бях забравил за това.