— Тогава защо го взе под внимание? — попита Ауджело, изпълнен с желание за спор.
— За да видя какво цели. И да противодействам на плана му, ако успеех да го разбера. Разбрах го и предприех правилната контраатака.
— Коя? — попита този път Фацио.
— Да не стане официално намирането на трупа на Япикину. Балдучо искаше точно това — да го открием, създавайки му едновременно с това и алиби. Тъй като трябваше да заявя пред прокурора, че намерението на Балдучо е било да ни го предостави да го заловим жив и здрав.
— Може би и ние, след като Фацио ни обясни — подхвана отново Мими, — стигнахме до същото заключение като теб, а именно че Балдучо е накарал да убият внука му. Но защо?
— Засега не е ясно. Все нещо рано или късно ще излезе наяве. За всички нас случаят приключва дотук.
Вратата се блъсна в стената с такава сила, че стъклата на прозорците се раздрънчаха. Всички подскочиха. Естествено, беше Катарела.
— Ааа, комисерийо, комисерийо! Току-що ми се обади Чико де Чико! Има развитие! И е успял! Записах номера на това листченце. Четири пъти Чико де Чико ми каза да му го повторя!
Остави половин лист от тетрадка с квадратчета на бюрото на комисаря и каза:
— Моля за извинение, че блъснах вратата.
Излезе. И затвори вратата, тряскайки я толкова силно, че пукнатината в мазилката близо до дръжката й се разшири още малко.
Монталбано прочете написаното и погледна Фацио.
— Имаш ли подръка номера на колата на Нене Санфилипо?
— Кой? На пунтото или на дуото?
Ауджело беше наострил слух.
— На пунтото.
— Неговия го знам наизуст: BA 927 GG.
Без да каже нито дума, комисарят подаде листчето на Мими.
— Отговаря — каза Мими. — Ама какво означава това? Би ли ни го разтълкувал?
Монталбано започна да им обяснява, разказа как е научил за спестовната книжка в Пощенска банка и за депозираните там пари, как, правейки това, което му беше подсказал самият Мими, прегледал снимките от екскурзията в Тиндари и открил как след автобуса се движи едно пунто, залепено за него, и как е занесъл в криминологията в Монтелуза снимката, за да я увеличат. През цялото време, докато говореше, Ауджело не промени изпълненото си със съмнение изражение.
— Ти вече си го знаел? — каза.
— Какво съм знаел?
— Че колата, която е следвала автобуса, е била тази на Санфилипо. Знаел си го още преди Катарела да ти даде листчето.
— Да — призна си комисарят.
— И кой ти го каза?
„Едно дърво, едно сарацинско маслиново дърво“ — щеше да е правилният отговор, но на Монталбано не му достигна кураж да го изрече и само каза:
— Интуиция.
Ауджело предпочете да запази мълчание, а след малко каза:
— Това означава, че между убийствата на семейство Грифо и това на Санфилипо има тясна връзка.
— Все още не можем да го докажем — противопостави се комисарят. — Имаме само една сигурна улика — че колата на Санфилипо е следвала автобуса, в който са били семейство Грифо.
— Беба също каза, че господин Грифо често се е обръщал назад, за да гледа пътя. Очевидно е искал да се увери, че колата на Санфилипо продължава да е след тях.
— Съгласен съм. А това ни подсказва, че между Санфилипо и семейство Грифо е имало връзка. Но толкова, трябва да спрем дотук. Възможно е Санфилипо да е накарал семейство Грифо да се качат в колата му на връщане, в последната отсечка преди пристигането им във Вигата.
— И не забравяй, Беба каза, че точно Алфонсо Грифо е поискал от шофьора да отбие на тази непредвидена спирка. Което означава, че са се били уговорили предварително.
— Отново съм съгласен. Но това не ни отвежда към заключението, че Санфилипо е очистил собственоръчно семейство Грифо и на свой ред е бил застрелян след убийството на старците. Хипотезата, че е убит заради ревност, все още е валидна.
— Кога ще се видиш с Ингрид?
— Утре вечер. Но ти утре сутринта се опитай да събереш сведения за доктор Еудженио Иняцио Ингро, онзи, който прави трансплантациите. Не ме интересуват писанията във вестниците, а другата информация, която тихомълком се разпространява.
— В Монтелуза има един човек, който ми е приятел и го познава добре. Ще отида да го намеря под някакъв предлог.