— Все още не си ми обяснил защо се е налагало да отдалечат семейство Грифо. След като те дори не са знаели къде се намира собствеността им!
— Някой специално е трябвало да влезе в дома им и да премахне документите, които са се отнасяли до тази собственост. Сложи в сметката и копието от завещанието. Също и някое писмо на Джулиана до сестра й, в което е написано, че няма да я забрави и ще я впише в завещанието си. Неща от този тип. Онзи, който отива да обискира, намира също и спестовната им книжка от Пощенска банка със сума, която би се оказала прекалено голяма за двама бедни пенсионери. И прави така, че да изчезне и тя. Но допуска грешка. Липсата й ще ме накара да се усъмня.
— Салво, честно казано, на мен тази история с екскурзията до Тиндари никак не ми вдъхва доверие, поне както ти я описваш. За какво им е била нужна цялата тази работа? Онези са могли да намерят каквото и да е извинение, за да влязат в дома на семейство Грифо и да направят каквото си поискат!
— Да, но след това е трябвало да ги убият там, в апартамента им. Така са щели да предизвикат тревогата на Санфилипо, на когото убийците със сигурност са казали, че нямат никакво намерение да ги затриват, а само да ги сплашат, доколкото е нужно… Освен това обърни внимание, че те са имали интерес да ни накарат да повярваме, че между изчезването на семейство Грифо и убийството на Санфилипо няма връзка. Всъщност колко време ни беше нужно да разберем, че двата случая се преплитат?
— Може би имаш право.
— Без може би, Мими. После, след като с помощта на Санфилипо са разчистили тук, вземат със себе си момчето. Може би с извинението, че трябва да поговорят за реорганизацията на офиса. Като междувременно отиват да направят в неговия апартамент същото, което са направили и в дом Грифо. Вземат със себе си сметките за ток и телефон оттук, само за да дам един пример. В действителност ние не ги открихме. Санфилипо го връщат в дома му късно през нощта и…
— Защо е трябвало да го връщат? Могли са да го убият там, където са го били завели.
— Тогава в една и съща кооперация щяхме да имаме три загадъчни изчезвания.
— Вярно…
— Санфилипо се връща вкъщи, когато вече е почти сутрин, слиза от колата си, вкарва ключа във входната врата и тогава, който го е чакал, го извиква.
— Сега как ще процедираме? — попита не след дълго Ауджело.
— Не знам — отговори му Монталбано. — Трябва да си тръгваме оттук. Безсмислено е да викаме криминолозите да снемат отпечатъци. Сигурен съм, че за да почистят добре, са минали с луга дори и на тавана.
Качиха се на колата и потеглиха.
— Безспорно е, че не ти липсва фантазия — каза Мими, който беше размислил отново върху направената от комисаря словесна възстановка. — Когато излезеш в пенсия, можеш да започнеш да пишеш романи.
— Със сигурност ще пиша криминални романи и затова не си заслужава.
— Защо говориш така?
— Криминалните романи са считани от определени критици и учени или кандидати за такива, за малоценен жанр, както е и вярно, че в сериозната история на литературата дори не се споменава за тях.
— Теб какво те засяга? Да не би да искаш да влезеш в историята на литературата заедно с Данте и Мандзони?
— Бих се изчервил.
— Тогава пиши и толкова.
Не след дълго Ауджело пак започна да говори.
— Искаш да кажеш, че съм пропилял вчерашния ден.
— Защо?
— Как защо? Забрави ли? Не правих друго, освен да събирам информация за професор Ингро, както се бяхме уговорили, когато си мислехме, че Санфилипо е убит заради историята с изневярата.
— Да, така е. Нищо де, въпреки това ми разкажи.
— Наистина е световноизвестен. Между Вигата и Калтанисета притежава изключително недостъпна клиника, в която ходят малко и подбрани ВИП персони. Ходих да я огледам отвън. Представлява заградена от много висок зид вила с огромна прилежаща площ. Представи си, там дори хеликоптер може да се приземи. Има двама души въоръжена охрана. Поинтересувах се и ми казаха, че в този момент вилата е затворена. Доктор Ингро обаче може да оперира където си поиска.