Жената кимна и се усмихна. След това вдигна двете си ръце, използвайки бързо кутретата, за да изброи разстоянията между останалите пръсти, докато стигна осем.
Нина осъзна смисъла на формата, изобразена от ръцете й, докоснатите върхове на кутретата след спирането на броенето.
— Сложното ударение, напомнящо покрив, изобразява осем „пълни“ дупки. Така че числото девет се изразява чрез едно ударение и единица, което означава, че… — Тя посочи към дървесната кора, където една точка бе последвана от двойка ударения. — Това е седемнайсет — едно плюс осем плюс осем. Но погледнете, те не изобразяват шестнайсет чрез две сложни ударения, а чрез осем отделни чертички плюс едно ударение. Сякаш запълват разстоянията между пръстите си и всеки път, когато са пълни, следващото число е колкото пълни ръце с осмици имат, плюс единица.
— Това не е линейна прогресия — каза Кари разбиращо.
— Нищо чудно, че не разбрахме пъзела в храма — използвали сме погрешната система! Това е нещо като странен хибрид между бройна система и позиционна система!
— Ако обичаш, на английски, док! — изсумтя Чейс.
— Добре, добре… В нашата система ние добавяме нова колонка всеки път, когато стигнем до десет, нали така? Десет, сто, хиляда — това е обикновена прогресия. Но в тяхната система, каквато, изглежда е била и атлантската, новите знаци, които видяхме в залата със загадките, не представят същата обикновена прогресия — вместо това те попълват празните разстояния… — Тя вдигна разперените си пръсти. Ако бяха използвали стандартната основа осем, следващият символ, ударението, малкото островърхо покривче…
— Да, знам какво е сложно ударение, док — прекъсна я Чейс сопнато.
— Съжалявам. Щеше да символизира осем в една нормална, основана на осмицата, система. Но не е така — то символизира осмица, но едва след като се стигне до осем плюс едно. И символът след това, наклоненото L — при база осем, би трябвало да означава шестдесет и четири. И тъй като това е по-скоро геометрична, отколкото линейна прогресия, тук няма увеличение, докато не се запълнят всичките празни места между пръстите…
— Което става след осем групи от осем, плюс осем — продължи Кари, като сочеше възбудено съответната група символи върху дървесната кора.
— Точно така! И първия път, когато това е използвано, е в осем групи от по осем, плюс осем… и после плюс едно. Или…
— Седемдесет и три! — извикаха двамата едновременно.
— Колкото е броят на статуите? — попита Чейс.
— Да! Разбира се! Ето защо Платон пишел, че са били сто! Погрешна интерпретация на атлантската бройна система през вековете. В тяхната система при прибавянето на трета цифра това се равнява на една стотица — но тя съвсем не е десетична или осмична. А напълно уникална система.
— Само че Куобрас не го знае — изтъкна Кари. — Което означава, че когато преобразува данните за географска ширина от картата в съвременни числа, те няма да са верни.
Нина си представи картата.
— Не, ще са твърде далеч от истината! Ще си мислят, че сложното ударение означава девет, а ударението плюс чертичка прави десет. Но ударение плюс чертичка прави всъщност осем. Числата им са грешни — всички са минус единица. Според тях нос Добра надежда е на петнайсет градуса южна ширина — а ширината е четиринайсет! Така че те би трябвало да са разделили трийсет и пет градусовата разлика на седем атлантски единици, а не на осем, което означава, че една атлантска единица е пет градуса. Атлантида се намира на седем единици северно от Амазонка, а седем по пет е равно на…
Чейс се засмя.
— Трийсет и пет градуса северно.
— Плюс един градус за отчитане ширината на делтата на Амазонка над екватора — добави Кари. — Така че Атлантида е на трийсет и шест градуса на север — което означава в Залива на Кадиз! Ти беше права!
— Те са стотици мили извън курса! — възкликна Нина, без да може да сдържи въодушевлението си. — Можем да я намерим първи; можем да ги изпреварим!
Кастил бе свършил с превързването на ранения индианец.
— Всичко това е много хубаво, дори чудесно, но имам едно предложение — преди да започнем да се поздравяваме, дали не е по-добре да се опитаме да се измъкнем от джунглата?
— Сателитният телефон е в раницата ми, Хюго — каза Чейс уморено. — Хвърли ми го и ще се обадя.
Нина погледна събралите се в кръг индианци, вперили очи в нея.
— Какво ще правим с племето? Храмът го няма, но и домовете им ги няма заради нас. Те се нуждаят от помощ.